Официален сайт на групата
Израза "Буна померанца" го няма в езиците. Най-близък по логика е румънското "добро утро": buna dimineata. Работата е там, че един от основателите на групата се озовал в Констанца и поискал да каже "Добро утро" на румънски, и казал: Буна померанца. Румънците не го разбрали. Оттам е името на групата.

Джулай 2018 (30 юни - 1 юли)

Прогнозата беше категорична - през деня ще вали, но вечерта за Джулая ще прекрати. Така и стана. По покана в Крапец, на плажа, заедно с диджей - БП взе участие. Първо изчакахме да свърши мачът (осминафинал) и, слава богу, нямаше продължения. После в две неравни серии пред предимно чужденци (немци) и задължителните танцуващи деца БП посвири авторска музика за неудоволствие на жадуващите позната (неавторска) музика. В крайна сметка след един и половина посред нощ бяха направени последователно "Cotton Fields" на Крийдънс и версия на "Smoke On The Water" с пиано, мандолина и кахон. И за да бъде почудата окончателна, участието бе затапено с едно право българско хоро. Джулаят бе посрещнат на Езерец.
Последни капки преди Джулай 2018
Крапец, Джулай 2018

Февруари 2018

Това е реален откъс от съвременен български роман, любезно предоставен ни от автора. Действието се развива фиктивно през февруари 2018 и затова и горната хронобележка има тази дата.
"Още по-неподходяща бе групата, която в момента бе на подиума, служещ за сцена. Озвучаването и то бе мижаво, още повече че залата бе наблъскана с народ, лакът до лакът, нос до нос. Студенти и още повече ученици от всичките гимназии и техникуми, а от време на време някой по-възрастен поглед се озърташе учудено в масовката. Тонколоните едва надвикваха публиката, а на сцената наистина бе странно. Групата се състоеше от четирима души, единствен, който ставаше и мязаше на нещо, бе барабанистът – почти трийсетгодишно симпатично момче, което си вършеше съвестно работата, без да поема допълнителни рискове като пеене и подобни. В паузата на парчетата отпиваше от някаква обвита в найлонова торбица бутилчица. То цялото свирене им беше под половин час, навярно ги свалиха. Странно все пак какво правеха такива изпълнители тук, като се знаеше, че девойката, която бе повод за партито, бе минала през телевизионен формат, бе добила тв разпознаваемост, тоест бе на ниво някакво. Останалите трима членове бяха, първо, една мрачна брадясала и обрасла в коса персона, висока, с едри лапи, които държаха крехка мандолина (sic!). Зад клавира едва се подаваше някакво прегърбено оплешивяващо лице, което бе закеркенечило поглед в текстовете пред себе си, на нотното столче, и не поглеждаше наникъде другаде. Басистът бе с такава вълнена жилетка и дълга вързана коса, контешки брадясал тип неглиже, та приличаше на чужденец, може би от Лондон. Оказа се българин от Добрич. Въпреки всичко те успяха да се и представят и обявиха, че и четиримата са висшисти. Който можа, чу и името на групата: БУНА ПОМЕРАНЦА. Отгоре на всичко отдавна бяха преминали възрастовия лимит на „млада“ група. В тълпата вървеше слух, че били поканени тук, понеже басистът им имал някаква социалномрежова (навярно е и преспал) връзка с ексфакторката (която бе вече студентка последните курсове във варненски ВУЗ).
В групата, без да имат певец, пееха и тримата с изключение на благоразумния барабанист, резултатите от пеенето бяха сравнително плачевни, отгоре на всичко песните бяха изцяло авторски и ту на английски език, ту на български и за капак две на руски. Когато най-после слязоха под рехавите реакции на народа, се качи някакъв тийнейджър, бъдещ мераклия за телевизионните формати, който обаче се опитваше да надвика и тълпата, и синбека, та резултатите му бяха по-плачевни от четиридесет и кусур годишните померанци преди него.
Но толкова за музикалната среда.
Повода за мероприятието, „звездата“, всички наричаха Мики. Бе едно длъжко стройно девойче, малко плоско, с права коса около недребното лице. Имаше чар, безспорно, симпатяга. Очите ѝ святкаха. Тя видя някакъв познат, с който лигаво се поздрави, а онзи с типизирани жестове посочи към сцената и възторжено се възмути:
– Ама, Мики, какво правят тия битници на сцената?! И тоя Робинзон с китарката!?
– Това е мандолина.
– А, аз го взех за лукулели..."

1 януари 2018

Буна Померанца посрещна Новата 2018-а с минута мълчание.
Да е честита новата, бог да пази старите.