Тази достоверна история би трябвало да започне с нещо, да речем, такова: “В библиотеката бе тихо като на самотен остров – пещерите.” Истината е обаче че в библиотеката не бе особено тихо, а от една точка, радиоточка, течеше политическо предаване, сле...

От няколко дена го чакаха да завали. Зимата излезе студена и за празниците обещаваха сняг. Обещаваха непроходими пътища, петдесетсантиметрово снежно денонощие. А ако студът оцелееше, и белият свят щеше да оцелее за дълго. Стигнах на лозето в ранния ...

По онова време четях Достоевски, ходех по нощите и бях написал една “статийка”, в която се излагах, като излагах тезата, че “унижението води до унижение, възгордяването – до ново възгордяване”. Всъщност в края на съчинението доказвах, че “унижението ...

Аз съм болен човек. Това е най-новият ми лайтмотив. Изсъсквам го на милото си лелче, когато някъде около обяд реши да вдигне словесното си ембарго, което обикновено ми налага, и ми каже тихо, уж между другото, но така, сякаш казва веднъж завинаги: “П...

Полето на вечното мечтание, деца, е направено от сняг, но не от онзи лепнещия, тежък и студен сняг, а от сняг, подобен на прах от тебешир, затова всеки, попадал в полето на мечтанието, като се прибере в широкия свят, оставя подире си бели следи; това...