Джендема през октомври

Две години подред един познат не пропуска да ми каже:

- Абе, влизам ти в сайта и нищо не мога да разбера... За какво е, с каква цел... и така нататък...

Казва го съвсем добронамерено. Аз обикновено се усмихвам и мрънкам нещо от сорта на "който е заразен от литература малко-много, ще разбере и ще се ориентира". Мрънкам, понеже с това сякаш игнорирам моя познат и всички с неговия наглед.

А истината е проста. Anapest.Org бе замислен като личен архив, сборник, списание, албум, дневник, меню, тетрадка, стенвестник, бележник, визитка на проектанта. Но постепенно обрасна с каталози, чужди позабравени цитати (бившата Табула Раза), каталози (бившия Регистър). И действително, какво ясно има в заглавието на сайта: Страници на изгубената кауза?

Сега обаче се питате какво общо има това с логото на някаква Дума на варненските хуманитари, турено зарад този анонс.

През 2009 година излезе нов сайт. Посетете го: Humanitari.Net. В него Anapest.Org изнесе външната си продукция и се захваща с тандемна блогазетна web еманципация. А тези тук страници се връщат към първоначалната си целесъобразност без цел - да бъдат литературен архив. А защо каузата е изгубена, е въпрос несложен за людете, живели в последното десетилетие на 20 и в първото на 21 век в България.

Животът, господа, е нетраен колбас, както се пее по песните, сега си тук, утре си гранясал; като нема пробив в литературната безвкусица и бг неграмотност, и като има интернет и нови технологии, поне да изнесем на публичната стена на плача и нашите скромни литературни потове: един вид, бъдещите web архиви да знаят, че докато е бил жив българският език, и ние сме си трошили ралата на нивата му. Ако това не е изгубена кауза, "пу" ми кажете.

[О. А.]

ВАПЦАРОВ НА БЪЛГАРСКИ

Изследва цикъла “Песни за човека”, първи от сбирката “Моторни песни”, 1940. Снабдена е с послеписи, въвеждащи и обобщаващи думи, но всички те обслужват ядрото – анализи на осемте стихотворения на цикъла...

НЯМА ВЕЧЕ ВРЪЩАНЕ НАЗАД

Проект за превод на трохи от Сергей Есенин.

А иначе преводът на едно стихотворение е като прехода от дете към възрастен - както и да го преведеш, все ще съжаляваш. (Соломон Горгий)

Ако отворите който и да е Речник на самотата, ще се озовете в перманентен Антракт, където Сънищата започват на сутринта, а Тайната на боба е захарта. (Шано)