Онзи ден беше минус три градуса, а сега е плюс петнайсет.

Климатикът ми замлъкна.

Това лято изхвърлих акумулиращите печки - акумулираха ми големи сметки за ток. Жена ми обичаше да седи върху тях, да си топли...

Нейсе, изхвърлих ги безвъзвратно и сложих климатици. Откакто започна зимата, привиквам с тях - вече трети месец.

И ето какво ми направи впечатление. Сигурно и на вас ви е правило впечатление, а?

Нали знаете що е просъница? Такова едно състояние, в което хем спиш, хем съзнаваш, че спиш. Шашава работа. Много ученици тръгват на училище сутрин рано в такова състояние. Гледаш го: уж отворени очи, а душичката му спи...

Откакто спя на климатик, просъниците ми пощуряха. Една нощ усещам, че съм в гора; южнякът духа умерено силно, мърда листата и от това в ушите ми звучи равномерен шепот и съскане. Чак се стреснах. Отхвърлям просъницата от главата си конвулсивно и що да разбера: не вятър, а духалото на климатика въздава този шум и създава тази илюзия. А климатикът е оставен на автоматичен режим, сам сменя скоростите на вентилатора и като затворя очи и се напъна да си представя, че съм в гора, започвам да чувам как вятърът [климатикът] ту се усилва [увеличава оборотите], ту глъхне [намалява оборотите].

Лежа така в леглото, в стаята е пълен мрак, а аз допълнително стискам и очите и се мъча да доразвия илюзията. Топло е, нещо тихо ромони, постоянно и глухо гъгне и шушка. Море! Да, успявам да се пренеса на брега и климатикът ми зазвучава досущ като морски прибой, съвсем лек, почти гладко море. Не се шегувам. Нощем сетивата на човек са чувствителни като рогата на охлюв.

И трета илюзия успях да си създам. [Пустият придобит нагон да варирам хрумванията или наблюденията!] Тук вече причина бе сам източникът. Климатикът ми явно не го туриха както требе и от време на време хваща да вибрира и от вибрацията взема да дрънчи. Хем дразнещо, хем неприятно - нощем може и да те събуди. [Затова съм подпрял на корпуса му една летва - поне да не дрънчи от вибрирането.] Освен това като сменя вътрешните си режими, издава нещо като пинкане. И ето. Посредством лекото вибриране и подрънкване аз си представих, че съм в самолет, около мен е така характерното бучене на мощната машина, а това подрънкване е движението на елероните. И нещо все пинка от кокпита: да не би пък да кацаме?

Ха дано кацнем!

На сутринта, вече делнично събуден, антиилюзивен, реших, че е имало и още въобразими варианти: че съм в някакъв тунел, че ме дере вятър в безистен [имаше едно стихотворение "Тромбите свирят гавот в безистена"], ама просъницата си ги е спестила.

А някои си мислят, че само със сън, с дрога или с кино можеш да си докараш илюзия.