Не знам дали Джо Лин Търнър е честолюбив като човек, но като музикант ми се вижда наопаки – доста отзивчив. Неслучайно навремето отиде в Пърпъл – нещо, което някои от доайените като баджанаците Лорд и Пейс така и не възприеха, а и досега смятат за грешка – и не само отиде, но и стана интересен, различен албум, хубав или лош, но слушаем, поне от мен. Казвам това във връзка с репертоара, избран за този концерт в Каварна; както ще видите най-накрая, немалко песни бяха изпълнени и само една трета от тях бяха негови композиции (тоест от Търнъровия Рейнбоу период). Лично аз си играх да записвам всяка една, след като нямаше как да гледам фейс ту фейс сцената и музикантите; докато ушите ми бяха заети, очите ми скучаеха.

Защо ми скучаха очите, е въпросът.

Като всеки фестивал и като за площад[че] като в Каварна всичко е съсредоточено в масите и сергиите, и източниците на наливна бира. Сиреч инфраструктурата е тип квартален празник или селски панаир. Това означава, че има определен лимит от хора, които могат да си намерят място пред, около и с видимост към сцената. Останалите берат минзухари: дремят по масите, тревата или плочките, мислят, че се кефят само слушайки, но невиждайки любимците, подскачат на място и вдигат рамене в недоумение, и избягват преплитане на погледи. По свидетелство на моите очи половината от дошлите за гига даже и не зърнаха сцената, пък камо ли музикантите. В това число и язе со фамилията. Виждаха се тентите на кебапче-павилионите, чадърите на биромасите, дърветата на Цонковия площад, какво ли не се виждаше - без сцената; и т.н. [Фестът, пише в нета, се провежда за втори път. С този параграф искахме просто да кажем, че при идване на такива и по-големи групи е хубаво да се помисли и за публика, а не само за биро-мидите.]

А, да направя няколко уточнения относно изнесеното от хер Утремер в неговия репортаж. Първо, кубинките се продаваха по 25, а не по 20 лв. Не се усмихвайте, разликата тук не е голяма, но коредакторът ни има склонност към някои изсветлявания на блендата, така че като ви казва, че музикантите са „прескочили и музиката“, не му докрай вярвайте – на мен ми харесаха, постараха се, колкото можаха; материалът беше натоварен: за час и четиресе-петдесе минути минаха 15 парчета. Работеха си хората здраво. А иначе на онази сергия имаше каски (натурални военни пехотни страхотни) по 6 кинта, манерки пак по толкова, камуфлажни гащи по 10 и пр. Правете сметка. И друго. Онзи водещ наистина беше смешен, но минутата мълчание в памет на Охридските удавници си беше минута мълчание - никой от цялото сборище не гъкна, независимо в какво бирено-мидено състояние бе. Което потвърждава старата римска максима, че в рока прости простаци няма (иначе простаци си има навсякъде).

Иначе за мен си беше удоволствие да се врътнем из народ, облечен в черно, все от нашата рок кръвна група, все едни одухотворени или смазани от бирата лица. Ние бяхме облечени малко като хавайски туристи, но бързо си накупихме черепни гривни по левче, за да се натъкмим на пейзажа. За илюстрация вижте снимката ни с един лют фен, както и тази с китките с черепи – две детски и една бащина.

Като казах детска. Да ходиш с дете на консервен тип рок изява, ще рече да си подготвен психически, че фамилните ти ангажименти ще ти отменят сливането с атмосферата. След като клеча в човешката кайма (тази метафора на човешка тарапана много ни харесва, евала на който пръв я е измислил), синът на дописващия този репортаж бе причина да се отклоним от заетите позиции на авансцената – и без това нищо не виждахме с нашите ръстове, а и „колегите“ от каймата възроптаха, когато го вдигнах на рамене, барем той да види нещо (а никой не забеляза, когато клеча в краката ни - какво значи да си в краката на хората и изведнъж да те вдигнат над тях! всеобщ ропот!). Та така, всичко започна, когато ние започнахме обход на Каварненския центрум, сподиряни от вип музикалния фон на Оувър дъ Рейнбоу.

Не че нямаше какво да се види.

Не че имаше какво да се види. Маси, потънали в тъмнина, с насядали недобрали се пилигрими - като изгонени от час ученици. Кегове в краката на хората. Понички по четири лева паничката с огромна опашка отпред; дечурлига на детските люлки - покривът на пързалката бе едничкото място, отдето можеше да се зърне сцената в този микрорайон на феста. Имаше една дюнер-бургер каравана, небългарска; не знам отде бяха, може би румънци, на мен ми приличаха на някакви чехи. Мъжът беше голем веселяк - подскачаше в единия край на сергията-каравана и тя пружинираше с ресорите много изразително; жена му нещо крещеше, на него не му пукаше и се хилеше като почервенял бирник. Колкото повече публика събираше, толкова повече се хилеше и подскачаше. Тая каравана не мина без инцидент; в другия й край се въртеше дюнер, азър да го сменят и шишът му не издържа, една жена изписка и целият цилиндър от месо се изтърколи на улицата и цопна в кофата за боклук. Как да е, събраха го в един найлон. Специално минах половин час по-късно, за да видя какво месо са турили на дюнера - абе, имаше остъргани места цилиндърът, може би беше същият къс? Ако вие бяхте собственик на дюнер, какво щяхте да решите? Да хвърлите нещастно паднало месо или да го позастържете, позамиете и обратно в оборота? Ето този въпрос не ми дава мира втора нощ и ме облива в пот насън.

Към края на концерта дойдоха и новините за мача под формата на три последователни джиесемни позвънявания от страна на г-н Младенов, учителстващ во Козлодуй. Съответно 2:1, 3:1 и 4:1 за България срещу Черна гора. И във всичките голове замесен главният асистент и веднъж реализатор Берба. Като оставим това настрана, в едно сме абсолютно единодушни с коредактора хер Утремер - Юрген, синът на китариста Ричи Блекмор, не би следвало да се нарича китарист. Аз, на идване, размисляйки, бях готов да се обзаложа, че ще бъде посредствен. И не поради друго, а по една проста причина - за толкова години аз, върл почитател на Ричи като всички, все щях да съм чувал за отрочето. След като знаех например, че първата му ранна жена е немкиня, от т.нар. му Хамбургски период... Свиреха парчетата на конвейер, без особено творчество и одухотвореност. В първия час Джо пя почти без прекъсване, така че е нормално да маркира на места, на други да дърпа гласа назад, така че почти да не го чуваме. И най-важното - на практика две трети от парчетата не бяха негови. Той пееше песни на Дио, Греъм Бонет и Дуги Уайт. Как се пеят тези песни? На Дио, на Бонет, когото Ричи тормозеше, като му вдигаше тоналностите до безобразие (за добро), на свежия Дуги? Джо го съзнаваше, но не е искал да разваля концепцията си, трибюта. За добро.

Прави му чест впрочем. Джо Лин Търнър е избрал да прави антологичен репертоар, пеейки парчета от всичките периоди, включително и последния от средата на 90-те. Най-чудното бе, че не изпя може би най-въртяната и комерсиална песен на Рейнбоу "Can't Let You Go", написана от него заедно с Ричи. Така, както Глен Хюз не пее чисто неговите си композиции от периода му с Пърпъл.

Ето списък на изпълнените парчета. Даваме го с ясното съзнание, че ако не друго, то поне списъкът ще осмисли съществуването на този репортаж.

5 август 2009, 21 часа, Каварна. Джо Лин Търнър и Over The Rainbow

Tarot Woman

Kill the King

Street of Dreams

Man on the Silver Mountain

Death Alley Driver [Intro: Over The Rainbow]

Eyes of the World

Ariel

Wolf to the Moon

I Surrender

Can't Happen Here [Intro: Solo]

Jealous Lover

Stargazer [Intro: Solo drums]

Long Live Rock 'n' Roll

Since You Been Gone [бис]

All Night Long [бис]

И най-накрая я видях. Огърлицата. Това е огърлица от светлини, трепкащи, движещи се винаги в една посока, изпреварващи се. Дългата полунощна автомобилна колона напуска Каварна по посока Варна и Добрич - това е един от най-приятните накити, които може да си турите на очите. Чувал съм от очевидци, че е била най-дълга при гостуването на Пърпъл в Каварна. Други спорят, твърдят друго. Впрочем величината на рок бандата, посетила Каварна, ще измерите по дължината на тази огърлица.

Бях чувал за нея, но не бях я виждал. Видяхме я и даже прибавихме скромни два фара в инфраструктурата й.

Преди сцената

Покрай сцената

Пред сцената

Зад сцената