Специалистите по престъпленията не са специалисти по Достоевски ("Престъпление и наказание").

Ето защо е гадно, когато нечетящи хора управляват държави.

На практика е изключително лесно и елементарно да се демонстрира разликата между четящия и нечетящия човек: можеш да си добър полицейски, без да си чел книги, но не можеш да обясниш Достоевски, без да четеш. Ясно и просто. Ако не четеш, можеш да бъдеш отличен хитрец и на държава да си начело (българският пример, вкл. от "татово" време), но Достоевски, Вапцаров, Есенин пак ще са встрани от твоя кръгозор (което не е лошо; да си прост, е винаги по-добре).

Какво значи "четящ"?

(1) Боравещ с книги. Ако вие не четете и станете премиер-министър, това означава, че околният свят и тенденциите му ще ви бъдат познати единствено от приближените ви лица (с техни преразкази, ergo изкривяване на обстоятелствата) - и съответно от медиите. Всичко, което е картина и звук, това е вашият свят.

(2) Грамотен. Ако сте четящ, ще знаете какво значи ergo (и най-малкото на какъв език е и/или къде да го търсите).

По книгите ще ги познаете.

Това пък е каламбур по библейски тертип, който не съществува за всички нечетящи (както пушачите не си дават сметка за непушаческата липса на техните проблеми – напр. "ама как ще пуша аз във влака!").

Миналата есен ходихме до Царево, в "къщата за гости" намерих библиотеката на стопанката и само от библиотеката разбрах колко синове има, какви ученици са били, кой е останал със средното си образование и кой е продължил (по-малкият), приблизително кога са родени и, най-вече, каква е била тя самата като млада, следователно (ergo - на лат. ез.) каква би могла да бъде сега в това малко курортно градче. (Всичко това - и не само - ми даде повод да напиша криминалето "Случаят с призрака в Царево".)

По правописа ще ги познаете.

Откакто работя редактор (и коректор) в издателство, допълнително ми се засилиха сетивата към правописа и вече мога да познавам по написан текст не само кой е четящ и до кой клас е чел, но дори и специфични психофизични състояния като месечен цикъл и бременност (не се шегувам).

Ако можеше да извъртя една диктовка на цялото правителство, аз (и всеки грамотен филолог - понеже има и доста неграмотни) бих ви направил една отлична диагноза на когнитивните способности. Важи и за - тъй като сега е актуално - всички кандидат-президенти. Даже предполагам колко ще е червена диктовката на бъдещия(ата) президент(ка).

Оня ден – на представяне в Арт-салона на Радио Варна на книга за самозапалилия се на 20 февруари 2013 г. Пламен Горанов – на входа на Морската градина във Варна имаше митинг на управляващия елит (кавичките се подразбират, но не ми се губи клавиатурно време), на който след Веско Маринов (певеца) реч държа Цецо Цветанов (физкултурника). Неговите речи са образец на куха реторика и, обърнете внимание, винаги синтактично непълноценни – той започва от някъде и стига до никъде (всъщност до директния лозунг) дори в границите на едно изречение. Имах чувството, че на 24 май за Деня на българската писменост и култура в училищния двор пред учениците и родителите никой не е поискал да вземе думата за реч и за това – ще, не ще – се е наел само учителят по физическо(който по подразбиране смесва смисъла с привичните си команди като "готови – старт, стройте се" и пр.). Аз много уважавам учителите, не ме разбирайте погрешно – аз самият съм такъв.

Две години и половина след онзи февруари 2013 грамадата пред Община Варна в памет на Пламен, разбира се, я няма. Ала "майсторът на избори" и управляващата "машина за избори" (тук вече не ме мързи да сложа кавичките), макар и преминали зенита си, още са налице.

Разбира се, всичко това го пиша вкратце, понеже ще се чете в интернет.

Всъщност исках да пиша за Ботев и Левски, които живеят през ноември и декември 1868 г. в една вятърна мелница край Букурещ. За това, че тия двама българисти тогава НЕ СА били върнати от васалната тогава държава Румъния на Османската тогава империя.