Тия дни по телевизията показаха личната карта на един циганин от Гърмен, на която пишеше:

Ул. ИЗВЪН РЕГУЛАЦИЯ 24

Това е, разбира се, чиновнически шедьовър. Става въпрос явно за територия отвъд регламентираните селски улици. Като няма как - за чиновника, вписващ в регистър, винаги имам как.

Циганинът си е циганин, той е представителна извадка на актуалното, живеещо в България, население. Той си бе изряден - имаше адрес и улица извън регулация.

По-интересното е, че на практика България бива напускана именно поради това, че много от нормално образованите - със средно и с висше - като завършат, и се оказва, че са извън регулация - няма място на пазара на труда. Още повече, ако са били дотам мързеливи да останат само на средно. И така, човек по човек, всички се озовават на ул. "Извън регулация" номер пореден (която улица пък е препендикуляр на софийския булевард "Терминал 1").

Или друг пример. Ето аз тия дни се каня да издавам книга. Дали ще бъде издадена от издателство? Дали ще попадне в книжарница? Дали ще се завърти в някакъв стоков книгоразпространителски режим? Не, естествено. Ще си я платя аз, самиздатски, в не повече от 100 бройки, за да мога да раздам на познати и дай боже повече непознати. И поне да знам за себе си, че съм български съчинител (литературен) - нищо, че съм извън съвременната литературна регулация.

Впрочем ако се огледате и вие, сто процента ще усетите, че в някое направление и вие лично сте извън регулация.

Ето защо Гогол много обичаше чиновническите души - те са гениални в простот(ия)(а)та си.