×

Стив Джобс умря, но Бил Гейтс е жив и ще види, че с техните визионерства за управление с едно устройство по дистанционен път на цялото домашно стопанство и електроуредов парк ще бере ядове глобализиралото се човечество. Ето простичък въпрос: Какъв проблем ще породи възможността да си включа готварската печка през смартфона, когато сам аз не съм и никой от семейството (освен кучето) не е вкъщи? Веднага идват наум три нови въпроса:

(1) Сигурно ли е, че като дам "Старт" през телефона, електроуредът вкъщи ще реагира?

(2) Сигурно ли е, че именно аз ще дам този "Старт", а не някой хакер някъде си?

(3) Сигурно ли е, че самостоятелната и неконтролирана de visu работа на електроуреда няма да подпали къщата, блока, града, страната, държавата, вселената?

Не е далеч годината, когато хакерите ще бъдат обявени всепланетно за терористи. Но и това бъдещо преследване няма да промени нещата – на горните въпроси отговорът е един и същ и е все отрицателен: "Не". Това значи ли, че аз в момента отричам футуризма? Не, но се съмнявам в дехуманизирания футуризъм.

Има един силистренски автор, Пламен Петров, който често праща материали за сайта varnawriterssociety.net и той е специалист по това как ни атакуват машините. Аз обаче ще се задоволя само да се оплача от новата ни пералня.

Тази проклетия има бордови компютър и вече седмица с жена ми се гледат под вежди, строго. Аз разбирам автомобил да има компютър, колкото и да не ми се иска на мен – автомобилът все пак е сложна мултиприложна микстура от много изобретения. Но защо й е на една пералня бордови компютър? Защо й са купища датчици по барабана, чиито данни да бъдат обработвани от софтуер? Всеки програмист знае азбучната истина, че софтуерът е като човека – никаква слабост не му е чужда и винаги нещо остава недосъобразено, недомислено, недоусетено или неизобретено.

Аз съм професионален читател и още щом прочетох упътването на новата пералня, поклатих глава: в края е дадена таблица с видовете ERROR от 1 до 10. Те ти, булка, бордови компютър – казах си. Прекрасно – ще ми показва колко литра ще изхаби, с колко оборота ще се премята, колко минути й остават, какъв процес тече в момента (при това на български, пералнята е словенска и е предназначена за балканския пазар).

И естествено проблемите започнаха още с първото пране. Пуснахме я на празно, плакна си, пълни се, изпразва си. Ок. След това дойде ред на прането и хоп – ERROR номер еди-кой си. Гледаме в книжката – "не пълни вода".

– Е преди малко нали пълни?! - затръшка се жена ми. - Аз ти казах да не вземаме мострената! (Бяха свършили в склада и взехме поочуканата пералня от салона – по мое скромно съпружеско настояване; сиреч проблемите с новия уред стартираха на практика в магазина.)

– Спокойно – казах и с пълно самообладание се наврях и изтръгнах щепсела от мрежата. Постоях минута и пак го включих.

Така излъгахме първия заблудил се датчик – пералнята тръгна.

На другия ден – нова изненада. Жена ми тръгва да прехвърля изпраното в легена и хоп – тя не била центрофугирала. Жена ми пак зафуча:

– Сега пък не е центрофугирала тая... тъпачка!

– Я виж да не се е увило нещо и датчиците да са я посъветвали да...

Оказа се някакъв почти удушен чаршаф. Махна го – центрофугата тръгна.

На другия ден – нова изненада. Тоя път не си била взела омекотител.

– Абе – викам, - недей така я обижда – тъпа била, не знам какво...

– Защо?

– Защото те слуша пералнята. Иди оттатък и там я пустосвай.

– Защо?

– Ами пусни пак онзи чаршаф, да видиш, че пак ще откаже да центрофугира...

Господ ми е свидетел, така и стана – пак не пусна центрофугата.

– Слушай – обяснявам, - тя си има мозък (софтуер), сетива (датчици). Оттук насетне никога не можеш да си сигурна дали ще свърши това, което й залагаш. Тя, самата пералня, не е сигурна дали няма внезапно някой датчик да я отклони от заложената програма.

И давам пример със стария ни климатик – който, каквито и градуси да му задавах, хич не ме отразяваше, а си гледаше датчика с външната температура и ако навън е топло, за нищо на света няма да задуха горещо вътре, колкото и да го надувам с дистанционното.

Жена ми стои в поза амфора пред пералнята, бясна, аз се мъча да й отклоня вниманието и да туширам напрежението между тях – щото знам ли и пералнята как ще реагира при следващото пране.

Честно казано, аз разбирам епохата, в която живея, та не ми се псува и колегата словенски програмист, когото си представям да се усмихва загадъчно и да повдига футуристично рамене.