Стоп кадър от новинарската емисия

×

През ноември 2015 откраднаха статуята на двамата влюбени в Балчик (до боцманата, на Рибарския площад, пред пазарчето). Голяма, красива, бронзова статуя (двуметрова, тристакилограмова), влюбените гълъбчета – прегърнати, зяпат на запад, към балчишкия залез. Зяпаха, тоест. Няма ги вече. Останали следи от влаченето и така нататък. Заради ремонт ги били преместили на склад без пазач. А оттам бързо и професионално били отнесени. Поставена преди 34 години.

Същия месец слушах репортаж по новините за рушащата се софийска къща на Райна Княгиня, паметник на културата, отпред има паметна плоча. Един от минаващите по улицата българи – типичен съвременен българин - младата репортерка бойко попита:

- Знаете ли на кого е тази паметна плоча?

- Не – отговори съвременният българин. - И не искам да знам!

И не иска да знае. Тези, които са откраднали статуята, и те са със същото заченато, но недоносено образование. Съвременни българи.

Та след тези и подобни факти на човек му се приисква да търти да бяга, накъдето му видят очите, а не просто да емигрира. И така се става бежанец. И без война може.

На 24 август 2012 (в 10:21 ч. е кадърът) минахме през Балчик с г-н Емил Младенов с велосипедите, ползвахме чешмичката там и ги щракнах в гръб. Де да знам, че било за последно. Снимката е моя (с) Огнян Антов, 2012