×

Съществуват данни, които говорят за силата на суеверията в днешна*** Япония. Японският социолог Иношита Осаму съобщава за куриозни събития, свързани с годината на Коня.

Според традиционния японски календар 1966 г. е година на Коня и то не на обикновения, а на Огнения кон, каквато се пада веднъж на 60 години. Източните поверия твърдят, че в такава година зачестяват пожарите и, което е най-удивително – жената, родена под знака на Огнения кон, се отличава с решителен и неотстъпчив характер. В Япония, както бе обяснено по-горе, повече се цени срамежливата покорна съпруга. Девойката с неподатлив характер не е подходяща за годеница. Това обяснява и множество куриози.

През 1966 г., годината на Огнения кон, японските статистици отбелязват рязък спад на раждаемостта (с 25% в сравнение с 1965 г.). При това е забелязано съществено отклонение в половия състав на новородените. Обикновено на 100 новородени момичета в Япония се падат 105 момчета. В края на 1966 г. обаче на всеки 100 момичета се падат 117 момчета. В началото на 1967 г. съотношението е вече 100 към 99 – сякаш нещо изведнъж нарушава нормалния ход на природните явления! Но причината за тези отклонения се корени единствено в народните суеверия. Японските социолози убедително доказват този факт.

Предишната година на Огнения кон е била през 1906 г. Впоследствие е установено, че и тогава са съществували подобни явления, макар разликата в процентното съотношение между момичетата и момчетата да е била по-малка, отколкото през 1966 г. Социолозите единодушно изказват мнение, че регулиращата сила на суеверията в наше*** време е нараснала.

Причината се заключава в мощната поддръжка на суеверията от страна на съвременните*** средства за масова информация. Така например през 1964-1965 г. вестниците, радиото и телевизията съобщиха за наближаването на годината на Огнения кон и едновременно с това запознаха обществеността със старинното поверие, свързано с тази година. Любопитно е, че авторите на подобни предавания и статии искрено се надяват да разсеят суеверията и предразсъдъците сред населението, но резултатът е напълно противоположен.

През 1965 г. намаля и броят на сватбите – младите не желаеха да имат дете през 1966 г. Онези, които въпреки всичко встъпваха в брак, се въздържаха от зачеване. Иношита Осаму пише, че през годината на Коня е имало немалко случаи, когато родителите се свързвали по междуградските телефони с възрастните си деца и разпалено ги призовавали да почакат с раждането на бебето. Аптекарите отбелязват, че през тази година са били изкупени всички запаси от противозачатъчни средства. Но защо все пак в началото на 1967 г. бе отбелязан прираст на момичета?

Всичко се обяснява просто: момичетата, родени в края на 1966 г., са регистрирани едва в началото на 1967 г.!

***

Книгата е

Пронников, Владимир А. и др. Японците : Етнопсихологични очерци . - София : Наука и изкуство, 1988. - 300 с. : със сх. ; 20 см. Ориг. загл. Японцы / В. А. Пронников, И. Д. Ладанов. Цит. стр. 42-43.

Писана е в първата петилетка на 80-години на миналия век, освен това разчита основно на източници от 60-те и 70-те години. Това предхожда драстично днешните: (а) глобализация, (б) дигитализация. Остарялостта все пак не е недостатък, но трябва да се има предвид. Освен това още тогава, през 1988 г., когато е издадена, българският редактор (японоведка) в бележките към книгата достатъчно пъти „поправя“ авторите и дори дава примери, противоположни на техните твърдения. За капак авторите често цитират собствените руски първооткриватели, затова често четем откъс от пътеписи от… края на 19 и началото на 20 век, което е съвсем анахронизъм.

„Старинен“ е и наукообразният подход на тази иначе очеркова книга на базата на литературни източници, типична за съветското (а може би и сегашно) краезнание. Когато се въвежда дадена тема – например (импровизираме) „Социализация на подрастващото поколение“, в началото на главата академично (сиреч сухо дефинитивно и тавтологично) се обсъжда що е то социализация, па подрастващо поколение и т.н.

Правописът на откъса е актуализиран също.

(Бел. ред. на Анапест – ОА)

ПП (от ред.). Историческият детерминизъм (можем да го наречем и народопсихология) е много лесно илюстрируем с народи като японския. (Имаме предвид, да речем, как влияе петвековното турско робство на съвременния български оцеляващ опортюнизъм с елементи на робско примирение.) Ние всички знаем клишето (реално) за японското корпоративно чудо (как се отнася японецът към компанията си, как работи неудържимо в общност и пр.). А ето че в книгата ще срещнем следните факти. Към средата на 17 век Япония я нападат християнски мисионери. Резултатът е, че тя (островна все пак държава) ги отблъсква и се затваря за повече от два века – до средата на 19 век. Управлявана през този период по разни почини, през някои от тези над 20 десетилетия търпи и следната тирания: например 5 японски семейства биват обединени в едно звено, като водач и отговорник е само един, старейшината на една от тези 5 нееднородови фамилии. Обаче ако някой от всичките други четири семейства направи беля, то бива наказван старейшината на цялото звено. Тази жестока взаимна съблюдаемост на семейно-домакинско ниво очевидно може да обговори (както се изразяват учените в СУ) склонността на японеца да прекланя глава пред корпорацията (абстрактно казано).