×

Този откъс се цитира и с идеята читателят да направи аналогия със сегашния рашизъм и войната му с Украйна и с европейската цивилизация (2014-*).

Книгата е:

Желев, Желю. Тоталитарните близнаци : „Фашизмът“ тридесет години по-късно / Желю Желев . - В. Търново : Фабер, 2012. - 392 с. ; 25 см.

Цитирани са 14 и 15 стр. от Предговора, който е писан август 1989 г.

Желю Желев:

Ще спомена само две цифри, които говорят по-красноречиво от всякакви доводи и разсъждения за принципно различните възможности на двата вида тоталитаризъм. До началото на Втората световна война (1 септември 1939 г.) Хитлер е избил по-малко от 10 хиляди души. Както се досеща читателят, тук влизат жертвите от „нощта на дългите ножове” (30 юни 1934 г.), когато биват избити опозиционно настроените ръководители на СА, както и цялата оцеляла либерална опозиция, на „стъклената нощ“ („кристал нахт“, април 1938 г.), когато са извършени антиевропейските погроми, за които е написана толкова много литература. Към септември 1939 г. Сталин е избил не по-малко от 10 милиона души. Някои автори твърдят, че тази цифра е около 15 милиона, но няма да спорим за това. Важното е, че става дума за различие, което не се изразява в проценти (единият е убил с толкова процента повече от другия), не се измерва и кратността му (в пъти повече) — става дума за различие, което се изразява с математически порядъци, т. е. с величини, с каквито се борави в космологията, астрономията, модерната физика.

Другият факт се отнася до жертвите от войната. Германия, която воюва в няколко десетки страни на Европа и Африка и претърпява пълен военен разгром от обединените сили на съюзниците, има между 7.5-8 милиона жертви, като тук влизат и загубите на мирно население в тила; Съветският съюз, който влиза във войната близо две години по-късно, дава над 30 милиона жертви. За да скрие своята негодност и провала си като пълководец, Сталин, докато беше жив, признаваше 7 милиона жертви, Хрушчов призна 20 милиона – сега според съветската публицистика жертвите са до 32 милиона. Има автори, които са на мнение, че тази цифра може да достигне и 40 милиона.

Наистина тук различията не се изчисляват в математически порядъци, но четири-пет пъти повече жертви, при положение че по-късно си влязъл във войната и не си воювал в толкова много страни, както държавата агресор, косвено това също говори за далеч по-голям палачески размах на завършения и по-съвършен тоталитарен режим.

Но може би нищо друго не говори така красноречиво по тази тема, както отсъствието на каквито и да било опити да бъде свалено чрез военен преврат съветското ръководство за това, че е изправило страната пред военна катастрофа през 1941 и 1942 г. Защото историята на 20-и век не познава такова страшно предателство спрямо собствения си народ и страната си, каквото правят Сталин и неговото политбюро. Избиването на командния състав на армията, пълното занемаряване на военното материално-техническо снабдяване, демонтирането на отбранителните съоръжения по западната граница, престъпно пренебрежителното отношение към многобройните предупреждения на разузнавателните служби за предстоящото нападение срещу Съветския съюз и струпването на огромно количество немски дивизии в непосредствена близост до съветската граница – светкавичното нахлуване в Съветския съюз и пленяването до края на 1941 г. на близо четири и половина милиона съветски войници – това в края на 1941 г. и началото на 1942 г. изправя Съветския съюз пред пълна военна катастрофа и посредством каналите на Берия Сталин е бил принуден да иска сключване на мир с Хитлер чрез посредничеството на цар Борис.

Обстоятелството, че дори при тези катастрофални за страната условия съветските генерали не направиха нито един опит да свалят екипа на Сталин, показва само в какъв дълбок политически и идеологически колапс се намира общественото съзнание при завършения тоталитарен режим, какъвто бе тогава съветският.

При аналогични обстоятелства немските генерали, макар и безуспешно, на 20 юли 1944 г. се опитаха чрез преврат да свалят Хитлер и неговия режим. В Италия година преди това (на 25 юли 1943 г.) военните начело с маршал Бадолио успяха да арестуват Мусолини и да отстранят от власт фашистката партия. И в единия, и в другия случай това беше възможно, защото немските и италианските генерали произлизаха от имуществените класи, което означава, че в гражданската област имаха под краката си почва и то в най-важната сфера на обществения живот – икономическата. Те имаха собственост. На практика това означаваше че ако заговорникът пропадне, ако с него се случи най-лошото, неговото семейство няма да умре от глад, няма да загине, родът му няма да бъде затрит.