×

„Интересни са лечебните методи на Калин от Гложене и Глога от Еница.

Калин лекува почти всичко. Подслушан разговор между млади бездетни жени. Поставя жената на твърдо легло, прави масаж с масури по корема и около матката. Един-два пъти жената задължително преспива в неговата къща, като я предупреждава, че каквото и да се случи, тя трябва да мълчи и се подчинява. В противен случай лекът няма да хване. През нощта пуска млад мъж, а сутринта при изгрев слънце отиват в една негова гора с къщичка (кошара) и извор. Със свредел върти дупка в дъбово дърво, стърготините дава на невястата да ги свари и изпие водата, а в дупката забива клин, на който невястата окачва ризата, с която е спала. Ризата се прибира от клина, полива невястата с вода от неговия извор, накрая невястата се облича, плаща и си заминава малко смутена от проведеното лечение.

„Глога“ от Еница прилага подобни лечебни методи, само че веднъж в годината, когато цъфти глогът (май)...“

БЕЛЕЖКА ОТ РЕДАКТОРА НА АНАПЕСТ

За книгата – най-накрая. Първо да обсъдим конкретната народна медицина. Колкото и да прозвучи някому странно, това е успешна стратегия на Калин – ако не медицински, то поне статистически. Ако булките са били бездетни поради стерилитет на съпруга, то работата е ясна: такова „лечение“ на безплодие ще даде резултат положителен. Ако приемем, че това са половината случаи, тогава Калин е успявал на 50 процента. Да имаме предвид в уравнението, че „младите мъже“ оплодители са били изпитани и сигурни сперзатозоиди. И въобще този Калин постъпва като типичен стопанин – ако види, че стадото не върви, той ще пусне нов подходящ коч или овен; ясно, логично и просто. Естествено, това става и в случай, че самият народ е достатъчно прост или е на „даден етап“ от цивилизацията си.

Спомените не са фиксирани хронологично, но става дума за първата половина на века. Разликата с нашите дни и тогавашните по отношение на развитието и употребата на медицината (научната) са толкова фрапиращи, че чак ни е трепетно да направим паралел. Сега никой няма да попадне на такива оплодителни ритуали, няма да им повярва (но ще повярва на антиваксърството и че земята е плоска) – сега ще се предпочете инвитро или сурогатно майчинство, които вече ги предлага научната медицина и са открити не от някой Калин, а от някой професор. В допълнение нека кажем, че ако в годините на Калин е имало възможност да се изследват бездетните двойки на Северозапада и полът на стерилност – мъж/жена, тогава със сигурност щяхме да знаем точния коефициент на полезно действие на гложенския „лечител“.

Да не оставя впрочем и Калин без нужната похвала. Забележете ритуалите, които лечителят е измислил - с все символика и жестове, мизансцен и фон: леглото твърдо, масажи, изгрев слънце, извор, свредел, дъб, клин, отвара, провесена риза. Достатъчно сценично и зрелищно, за да останат булките освен озадачени, но и оцъклени.

И нещо още. На Северозапад пазенето на доживотни тайни е манталитет. Моите баби и дядовци са оттам, аз посещавам територията сравнително често (каквото и да значи), знам истории и изобщо не се учудвам, че там е била възможна такава „лекарска“ практика. Предполагам, че мъжете за разплод са били също местни гени, тъй че поне не е имало смешения с други области и народности и генът си е оставал чист, местен. И все пак човек, който произхожда от Северозапад, си струва да се попочеше в известен размисъл.

Книгата, като повечето краеведски опуси, е относителна каша от натрупани сведения от всевъзможно естество (без особена редакторска намеса и структурираност) с предпечат тип домашен дамаскин (албум) – абсолютна класика на родния краеведски неугасим пламък. Има опит за тематизиране и хронологизиране, ала дяловете са като чекмеджета – дърпаш и почваш да ровиш из безпорядъка. В чест на съставителя нека цитираме част от предговора, в който той (наред с „разделите не са подчертани отчетливо“ и/или „обществено-политическите и колтурните условия на живот“ – грешката е автентична) признава чистосърдечно: „Аз съм убеден, че това не е най-доброто, но за това има следващо поколение.“

[ОА]