АНАПЕСТ Дума на варненските хуманитари (замразена)

Очерци и сказки

2675 Велико херцогство Люксембург

През 963 година граф на име Зигфрид построява замък високо на един хълм и с това полага основите на съвременната едноименна столица. Градът се превръща в най-здравата крепост в Европа след Гибралтар, от където е и прозвището му "Гибралтар на севера". При Наполеон Люксембург е вписан като френски "лесничейски участък", през 1814 се присъединява заедно с Белгия към новосформираното кралство Нидерландия, а когато Белгия се отцепва, е поделен на две равни части между двете страни. Това еманципира Великото херцогство за независимост и през 1839 г. нидерландската част се обособява в днешен Люксембург.

Люксембург е една от най-малките нации в Европа. С население от 450 хил. жители (малко повече от Варна), територия с дължина 82 км и ширина 57 км, на картите обикновено се обозначава с Lux, което понякога е прекалено голямо съкращение, за да се вмести между Белгия, Германия и Франция. Три са официалните езици: френски, немски и люксембургски. Последният е родствен с немския и е обявен за официален през 1985 г., на него си говорят люксембургци помежду си и по улиците. В търговията, съда, пресата се ползва френски и немски. 95 % от хората са римокатолици.

Херцогството е конституционна, наследствена монархия начело с Великия херцог Жан, който се възкачва на престола след абдикацията на майка си през 1964 г. Законодателната власт принадлежи на Парламент от 60 депутати и на Държавен съвет от 21 съветници; управлява се от правителство с министър-председател. Люксембург е една от шестте страни-учредителки на Европейския съюз.

Люксембургската икономика се крепи на банковия и застрахователния сектор и както повечето малки страни е данъчно убежище за финансовите институции. През 1997-а биват закрити всички доменни пещи и рудници и промишлеността се ориентира към съвременните телекомуникационни производства. Селското стопанство е високо механизирано и рентабилно.

В Люксембург се провеждат много фестивали. Най-значителните събития са карнавалът шест седмици преди Великден и Денят на огньовете на открито една седмица по-късно. Иначе нощният живот е повече от скромен.

В културата няма големи имена, на почит е Едуард Щайхен, един от пионерите в американската фотография. В спорта има изявени скиори, а националният отбор по футбол, смятан по традиция за аутсайдер в квалификациите за евротурнирите, често затруднява до край фаворитите в групите.

От София до Люксембург е 1525 км.

2479 знака

2012-02-20, 13:48:32

Бележки ИЗТОЧНИЦИ И ПРАВА Правата и отговорността са на източниците: Луканов, Ангел Георгиев и др. Страните в света 2003. София, Глория Палас, 2003. 520 с. Западна Европа. Туристически справочниk. Плевен, Грамма, 1999. Ч. 1. Австрия, Германия, Швейцария, Лихтенщайн . 1999. 464 с. Ч. 2. Гърция, Италия, Испания, Португалия, Андора. 2000. 480 с. Ч. 3. Белгия, Великобритания, Люксембург, Нидерландия, Франция . 2001. 576 с. Раданова-Кушева, Нели Николова. Българско-италиански разговорник. София, Скорпио ви, 2003 Bg.wikipedia.org; journey.bg Правата на компилациите: (с) Огнян Антов, 2007 При препечатване поставяйте линк към http://www.anapest.org/ - Дума на варненските хуманитари

Дописки

Очерци и сказки

Гости

За проекта → Наследник на Хуманитари.Нет (2009-2012), който е наследник на Дума на варненските хуманитари (1994, хартиено издание). Представлява наполовина извлеци от книги, наполовина авторски статии от различно естество, жанр и повод на възникване, както и всякакви приписки на главния редактор. Има и секция за гостуващи автори.
→ Редактира се и се списва от Огнян Антов
Платформа Вавилон
Версия 3.11.105
Разработка на Огнян Антов
Произведено във Варна
Наследник на стария Anapest.Org (2005),
Хуманитари.Нет (2009)
и Vavilon.bg (2010)
2005 - 2026 (c) AntoLab
Copyright (c) Огнян Антов
Авторски   (\_/)
        Web     (''+'')
Design    ('')_('')