АНАПЕСТ Дума на варненските хуманитари (замразена)

Гости

3118 За приложението на песента „Магазин“ на Тутурутка в обучението по български език за чужденци

Автор: Елена Владова

Следните няколко реда са в подкрепа на две твърдения, които споделям от личен опит. Първото е, че песента „Магазин“ на Тутурутка може да се използва с успех в обучението по български за чужденци. Второто е, че ученето наизуст на текстове на песни е полезно изобщо при изучаването на чужд език, дори и един човек да няма слух и да не може да пее добре.

С песента „Магазин“ (по-известна като „Денонощен магазин“) ми се наложи да се занимавам от тази по-различна гледна точка преди 7-8 години, когато преподавах български език на една швейцарска гражданка. Тя пребивава във Варна почти година и много искаше да се научи поне на разговорен български, за да може да се оправя в магазините, ресторантите и т. н., за да не би случайно да я излъжат българите, но това е друга тема, сега става въпрос за езиковото обучение.  

Да си призная, до ден днешен аз самата не знам текста на песента „Магазин“ наизуст (ако има такъв човек, освен вероятно изпълнителите, нека да се обади), но пък се спрях на тази песен на първо място заради огромното количество съществителни имена, приложими и в ежедневието. И не само. Да си припомним как започва текстът. С кратък диалог, от който става ясно, че лирическият герой трябва да напазарува много неща, защото ще се прави купон, а вторият участник в диалога му препоръчва най-добре да отиде до денонощния магазин, защото там има всичко.

Каква важна социокултурна информация за един чужденец се съдържа в този диалог? Че в България има денонощни магазини, което би улеснило всеки турист, дошъл да прекара няколко незабравими дни (особено край морето), да си купи всичко и по всяко време. Какво по-хубаво от това! Нататък преминаваме към същината на песента, където се изреждат значително количество хранителни продукти, зеленчуци, различни видове подправки, риби и морски дарове. Моментът с имената на рибите е особено важен особено за град като Варна, защото няма нищо по-конфузно от това да попаднеш в ресторант с чужденец и да не можеш да обясниш на съответния език кои риби са черноморски, кои океански и изобщо какво може да се намери по българското Черноморие. Подправките пък съставляват важна част от гурме културата и от тях може да се научи какво се използва в българската кухня. Освен това за отбелязване е присъствието в текста на още няколко съществителни, които водят след себе си задължителни обяснения за българските кулинарни традиции и история: баклава, боза, шарена сланина, саздърма, козя пастърма, бахур и, забележете, „Веро“, толкова популярно и незаменимо в близкото ни минало.

Несъмнено е, че с научаването на изброените думи и тяхното обяснение един чужденец разширява познанията си за страната ни. Стигаме и до мелодията, която се запомня лесно и спокойно би могла да се тананика, като оригиналните думи могат да се заменят с други, по избор на обучаващия се.

И така, да си дойдем на думата: който пее, зло не мисли, а който учи чужд език с песни, научава по-лесно. Затова нека пеем повече!

 

Бел. от ред.
Линк към текста на песента, илюстриран с клип в Тубата. (Който е пращал текста, не е чел достатъчно специализирана литература, за да избегне думи като "чесен", "ригън" и др.

3475 знака

2014-02-03, 18:26:44

Бележки (с) Елена Владова, автор. - Варна

Дописки

Очерци и сказки

Гости

За проекта → Наследник на Хуманитари.Нет (2009-2012), който е наследник на Дума на варненските хуманитари (1994, хартиено издание). Представлява наполовина извлеци от книги, наполовина авторски статии от различно естество, жанр и повод на възникване, както и всякакви приписки на главния редактор. Има и секция за гостуващи автори.
→ Редактира се и се списва от Огнян Антов
Платформа Вавилон
Версия 3.11.105
Разработка на Огнян Антов
Произведено във Варна
Наследник на стария Anapest.Org (2005),
Хуманитари.Нет (2009)
и Vavilon.bg (2010)
2005 - 2026 (c) AntoLab
Copyright (c) Огнян Антов
Авторски   (\_/)
        Web     (''+'')
Design    ('')_('')