Дописки

2144 Облаците според Шано

Погледнете навън. Небето е облачно. Ниско и облачно.

Не са нито само черни облаци, нито само сиви, нито само неопределени. Всякакви са, във всевъзможни форми и възрасти. И постоянно менят лицата си, блъскат се или си отстъпват място, сливат се или сърцераздирателно се разделят, потъмняват, изтъняват – винаги еднакви, все облаци.

И винаги различни.

Бягат, ритат се, влачат се и се скубят, бият се и се прегръщат, гонени винаги от едно и също нещо – вятъра, и винаги в една и съща посока – на изток или на запад, на север или на юг. Докато в един миг изтокът стане запад, западът стане изток, северът стане юг, югът стане север и всичко се завърти отново.

Давайте, облаци! Минавайте, заминавайте!

Не можете да спрете, не можете да ни гостувате, отивате си разочаровани, често разплакани, а вашите сълзи раждат потопи, вашата мъка ражда пожари!

Скривайте ни слънцето, за да го ценим, гърмете, за да чуваме, святкайте, за да виждаме, мокрете ни, за да се топлим, и ни убивайте с мълнии, за да живеем!

Ние, тръстиката, дето викаше колегата Блез.

1123 знака

2014-01-01, 21:03:04

Дописки

Очерци и сказки

Гости