Очерци и сказки

4161 Вишката

На 15 януари 2011 година следобед неочаквано отидохме на разходка с тате. 

Пътувахме към гората, но пътят беше много кален и разбит. На връщане аз се спуснах с новия си скейтборд по една алея, а тате караше колата зад мен.

Малко след това ние спряхме до вишката над Аладжата. Аз никога не се бях качвал, защото ме беше страх, но тогава се престраших и се качихме горе. По стълбите правихме няколко почивки, защото ми се разтреперваха ръцете и краката. От горе се виждаха парчета от Златни пясъци и нищо друго, защото всичко беше в мъгла. Но най–странното беше, че колата беше по–малка от каквато си я представях. Слизането беше по–лесно и дори не правихме почивки.

Когато си тръгнахме от вишката, отидохме в курорта Златни пясъци. Там аз се спусках по баирите, докато стигнахме до крайбрежната алея. Когато погледнах наляво, сякаш се бях пренесъл в Париж. До морето стърчеше Айфеловата кула. Тате ми обясни, че това е ресторант под формата на Айфеловата кула.

Отидохме до морето, но пред него беше издигната пясъчна буна. Походихме по нея и тате си топна краката в морето.

Тъкмо си тръгвахме и човек с куче ни попита:
- Свърши ли разходката?
- Да, свърши - отговорихме ние.
Отново карах по баирите, но този път тате ме буташе нагоре. Когато ги изкачихме, влязохме в колата и си тръгнахме.

Тате обърка пътя и стигнахме до свлачище. Това свлачище тате го снима от десет години и с всяка година то става все по-голямо. Разхождахме се по него и открихме и огромна дупка, в която тате влезе целият.
След тази дупка тате обърна колата към къщи.

[4 кл.; тетрадка; бащина заръка за сайта]


Бележка от поръчителя (Огнян Антов)

Има някои думи в курсив в горното съчинение. Това са акцентите, над които стажантът трябваше да добави едно-две изречения и от това да се получи мемоарната жилка на разказа. А и да се избистрят неясноти. Понеже стажантът гледа, гледа и не вдяна, ще направим ние уточненията.

Вишката и калният път. До Аладжа манастир има асфалтов път вдясно от чешмата, който води горе на платото, във вилната зона. Ако се забиеш от вилната зона по черните пътища на запад, ще стигнеш голям дол, горист, як, влажен, с маркировки, а отсреща е Кичево. Веднъж съм ходил с колелото, но тогава не беше кално. Сега бе кално, пък и астрата подскачаше като бълха по дупките, та бързо се върнахме. А вишката се намира на поляна доста преди вилната зона; поляната често ползват за излети, оттам се виждат Златните и здравата растителност, в които са строени. Разправят, че имало стара римска стена там или нещо такова. Има и висока желязна конструкция, вишка, над двадесет метра сигурно, повечето от вас ще ги е страх да се качат. Горе от движението ви се получава леко тресение и ветрец бръсне, естествено. А надписи там дал бог - можеш да проследиш цели любовни и други сюжети от редовните посетители.

Скейтбордът на автора е коледнополучен, дядо му Коледа прочете поредното му писмо. Само че не е класически скейтборд, а от тези, които имат две свързани с шарнир платформи и под тях две колелца. Тези скейтборди всъщност по движение се числят по-скоро към ролерите, само дето е постоянно фиксирано разстоянието между колелата.

За Айфеловата кула на Златните, слава богу, е пояснено. Аз не бях ходил през зимата на плажа на Златните. Не знам, навярно всяка година издигат с багери пясъчен насип сре щу зимното море. Както и във Варна. Насипът беше висок, прегледен, по маниера на великия китайски насип.

Свлачището. Разбира се, това на Трифон Зарезан. Някой ден ще изкарам всичките си снимки от папките, които съм правил през годините - от прясно появилите се цепнатини, та до сега и до бъдещите снимки. Причината да снимам Трифон Зарезан толкова е, че с колелото обикновено минавам оттам. С кола - само ако стане грешка. Като описаната в съчинението.

Впрочем съчинението е изцяло посредствено.

Дописки

Очерци и сказки

Гости