2206 След бурята

Не мина и минута май,
откак бучеше, вреше,
изскочи слънцето и - край.
Каквото беше - беше.

Пак всичко радостно цъфти,
пак всичко се усмихва
и ужасът почти, почти
по всички жилки стихва.

Стеблата сцеждат своя страх
и своя смут огромен
и преживяното от тях
е вече само спомен.

396 знака

2013-11-20, 19:55:27

Атанас Далчев

За проекта → Поетична антология на българската поезия
→ Под съставителството на Огнян Антов

Платформа Вавилон
Версия 3.11.105
Разработка на Огнян Антов
Произведено във Варна
Наследник на стария Anapest.Org (2005),
Хуманитари.Нет (2009)
и Vavilon.bg (2010)
2005 - 2026 (c) AntoLab
Copyright (c) Огнян Антов
Авторски (\_/)
Web (''+'')
Design ('')_('')