Urban

2779 Декемврийски призраци във Варна

От средата на ноември 2014 като заваля, та три седмици: дъжд, дъждец, скрежец, дъждец и дъжд. Същото беше и половин година по-рано - в средата на юни. Даже едната седмица валя от понеделник до петък и ако в четвъртък бе ударил порой (като на 19 юни, аспаруховския четвъртък), щеше да е ad hoc deja vu.

В събота на 13 декември най-сетне пекна. То пък излезе работен ден. В неделята обаче излезе лека мъглица и ние с Марси хукнахме към фара на Морска гара да ловим призраците с фотоапарата.

Някои призраци се къпеха в минералния басейн до пристанището.

На пристанището руски призраци още от есента са стоварили южнопоточни тръби. То пък оня ден баш тръбарят каза, че южен поток бил отбит в друг ръкав. Апропо, забелязахме, че тръби са взели да липсват - ако братушките не са почнали да си ги прибират, значи са почнали да ги прибират други братя.

Класическият маршрут към фара на Морска гара.

На 50-60 метра отпред трябваше да се вижда и самият фар, ала мъглата го бе замацала от снимката. Тук-таме призраци ловяха риба.

Ето ни и нас. Зад мъглата се мъчеше да блесне слънчице и затова сме се извъртели към него на самоснимачката. А отзад във фона призраците са изтрили Варна.

Както подобава, самият фар изглежда зловещо.

Зад фара близо до релефа на св. Никола на стълбичките си направихме с Марси това немско-българско селфи.

- Марси! Седни!
И тя сяда и чака саламец.

На връщане мъглата взе да се отвява и отдипля. Та видяхме, че на Морска гара е акостирал некакъв паяк. (Щракнете върху снимката, за да ви се увеличи.)
Паяци, призраци - все в тая тоналност.
След тая снимка си хванахме партакешите и се прибрахме да ядем гювеч, пилешки. И сетне всеки си намери мястото и заниманието - Марси се пльосна да спи на паркета и зае половината стая, а аз си отворих киндълчето и си зачетох "Дерсу Узала". Отлична книжка.

Велосипедни

Планински

Събитийни

Екскурзиантски

Urban

Видеоклипове и очерци