Гости

8831 За Трети март на четвърти март

Отново чествахме трети март – на Шипка, пред паметника на цар Освободител, насред площади и мегдани или в кръчми и по къщята. Думата обаче има желанието да предложи малко по-любопитен поглед на събитията през знаменателната за нас руско-турска война. Тук изобщо няма да става въпрос за това, колко е освободителна войната, какви са всъщност подбудите на император Александър и дали всъщност свободата на България е била сред стратегическите цели на руското командване. Тук ще се спрем на образите на главните действащи лица, на интересни и любопитни моменти от биографиите им. Открихме че сред руските военни командири има един истински учен, един краен антисемитист и един брилянтен стратег без нито една загуба в над 180 сражения.

Но за да приключим  с встъпителните думи нека ги превърнем в цифри. Десетата поред война между Руската и Османската империи продължава 11 месеца, което е почти три пъти по-малко от предходната Кримска война. Въпреки че през 1878 година Турция подписва в Сан Стефано договор, според който се признава за победена, интересно е да се знае, че всъщност християнските армии дават два пъти повече жертви (66 000 души срещу 30 000 мюсюлмани) и една трета повече ранени. Въоръжението на двете армии е сходно, като основни снабдители са съответно Англия и Франция. Турските войници обаче разполагат с муниции за по-стари модели на пушките си, докато солдатите са оборудвани с ново поколение патрони. Военната подготовка също доста се различава – след Кримската война редовният турски аскер рядко влиза в сражения, докато руските войски водят почти непрестанни битки на два фронта – Кавказ и Прибалтика. Както казахме обаче, колкото и да са интересни тези факти, далеч по-любопитни са биографиите на пълководците. Ще се спрем предимно на руските генерали и главнокомандващи, защото за османските няма почти никаква запазена информация след манията на Кемал Ататюрк да скъса веднъж завинаги с вехтото минало.

Въпреки победата на Русия във войната, начело на войските стои един от най-некадърните и слаби пълководци в нейната история. Княз Николай Николаевич е трети син на император Николай I и като такъв застава начело на руските войски на Балканите. Въпреки военната си подготовка няма нито една успешна кампания и веднага си спечелва славата на некадърен военачалник. Явно неуспехите му не са само на бойното поле – той се жени за своя втора братовчедка и след по-малко от година се развежда. Втората му избраница е танцьорката в театъра на Красное село Екатерина Хислова. След скандалната повторна женитба Николай напуска двореца и заживява в хотел със съпругата си, от която има пет деца (родени през 1873, 74, 75, 76, 77 и отново в края на 1877 година). По време на руско-турската война има пълната възможност да демонстрира своите слабости на стратег – има поне десетина възможности за десант на Дунава след успешни сражения и пробиви в турския тил. Той обаче не вижда нито една от тях. Вместо това започва злополучната обсада на Плевен – зле замислена и нескопосано извършена. В резултат брат му император Александър го отзовава незабавно в Санкт Петербург. В столицата Николай Николаевич продължава с бохемския си живот до внезапната смърт на жена си. Преживява я изключително трудно – заключва се в стаята си за три дена и излиза от там с остра шизофрения. В допълнение се влошава и ракът на устата, който има от години. Болестта се насочва към мозъка, засягайки всички органи по своя път. Полуделият княз започва да страда от манията, че всички жени са влюбени в него. Пише на познатите си дълги писма, заклевайки ги да не страдат и да го забравят като любовник. Пристъпите му се засилват и през 1890 година той вече е освидетелстван и изпратен на лечение в Крим. В клиниката е държан под ключ в помещение, което не напуска 10 години до смъртта си.

Пълен негов антипод на бойното поле е бил генерал Фьодор Радецки. Роден в дворянско семейство, той се насочва съзнателно към военното поприще. Завършва военноинженерното училище две години преди своите съвипускници. Когато те получават кадетско звание, той вече е в Николаевската академия на генералния щаб. Радецки служи близо 30 години в Кавказ. Време, през което има над 147 успешни битки и нито една загуба. Блестящ стратег, той провежда сраженията си по брилянтен начин – всичките му победи са за по-малко от денонощие. Действайки предимно в Кавказ и Дагестан, руският генерал провежда твърдо и успешно имперската политика на етническо прочистване.

По време на войната е назначен за командващ на седми армейски корпус на Дунавската армия. От първоначалния десант край Свищов до разгрома на турската армия има над 45 сражения с 45 победи. Отстъпил е единствено позицията си край Шейново за… два часа. Най-голямата му победа е над Вейсел паша, когато пленява 36 000 османски войници. Пренебрегнат като пълководец в събитията около подписването на капитулационния договор, Радецки получава реабилитация след войната. Популярността му като герой сред руските войни и населението става почти легендарна. „ Аз вече загубих спокойствието си, пише в своите мемоари. Тежи ми прекомерното внимание и почитание. Такава слава не подхожда на прост войн като мен.” Рождените му дни се честват като празници, а смъртта му през 1890 г. е обявена за национална трагедия.

Тук е моментът да обърнем внимание на генерал Скобелев. Не само заради изключителните му качества на войник, но и поради ексцентричната му биография, изпълнена с патос, но и със  странности. Михаил Дмитриевич Скобелев е известен с участието си в завоюването на Средна Азия и в руско-турската война. По всяка вероятност в Кавказката инвазия се запознава с Радецки и Цимерман. Изключително  популярен сред войниците си, той е наричан Белия генерал, тъй като винаги носи бяла униформа и язди бял кон. (Слухове го свързват със сектата на йоанитите, т.нар. "съвременни зилоти"). Непосредствено преди войната ръководи руската армия в Туркменистан, където се прославя като успешен пълководец. Военните му умения създават войнишката поговорка „Където е Скобелев, там е победата“.  След победната 1878 година отново е изпратен в предна Азия. Там наред с победите си се прочува като твърд, дори жесток генерал – в началото на 1881 година превзема една крепост и разстрелва с топове цялото мъжко население. На въпроса за причините, отговаря лаконично: Време няма.

В последните години от живота си Скобелев се отдава на политика и по-специално на прокарване на идеята на панславизма. Говори се, че любимо четиво става Коларовата  „ Дъщерята на Славия”. Започва редица обиколки из европейските дворове, където разпалено пропагандира идеите си за възраждане на славянската раса.  След дипломатическия гаф е отзован в Санкт Петербург.

В последните години от живота си Скобелев попада в една любопитна, но конфузна ситуация. След покушението срещу Александър II е заподозрян в имперски амбиции и преследван от новия престолонаследник. Въпреки че през целия си живот е криел неортодоксалното си Православие, в този момент е принуден да го изтъкне, предпочитайки поруганието пред физическата опасност за живота си. Все пак избягвайки скандала, Скобелев запазва изключителната си популярност сред войската и народа – на военните паради първо се носи неговият портрет, а после иконата на Богородица.

Нека само с няколко думи споменем за  генерал Аполон Цимерман. Малко известен е той, въпреки че в центъра на Варна има улица на неговото име. Като помощник на Радецки в инвазията на Дагестан ръководи близо стотина успешни военни операции.  В битките срещу османските турци прилага изцяло тактиката на своя военен кумир – предварително разузнаване и светкавичен удар. Раняван е в почти всяко сражение, но се отървава с менингит.

За да не отегчаваме читателя ще си позволим да завършим с животописа на генерал Столетов. За разлика от колегите си дворяни той не е от благороднически произход. Неговият баща е търговец, но с отявлени интереси към науката. Тримата брата на Столетов и той самият завършват физико-математическия факултет на Московския университет. Единият от тях – Александър, става известен, извършвайки революционни опити върху фотографическите проявления на светлината. Бъдещият генерал записва математически науки и успехите, които постига, не будят съмнение за посоката на развитието му. Поради загубен облог обаче е принуден да запише Николаевската военна академия. Участва в Кримската война, където наред с воюването успява да напише и редица научни статии и трудове. Ръководи научна експедиция по старото корито на река Амударя, чиято цел е „изучаването на релефа и топографията на местностите, като бита и културата на тамошните заселници за нуждите на императорското географско дружество”. Ръководи ключовите битки на Шипка, по време на контраатаките на българската земска войска се намира на Шейново, така че репликите, които според Вазов  е изрекъл, са по-скоро литературна измислица. Столетов изпада в немилост за кратко след края на войната, но бързо е върнат на предишните си позиции. Умира като генерал и член на Държавния съвет.

Много може да се каже за руско-турската война и едва ли всичко ще са догадки и измислици. Думата по-скоро си постави за цел да открехне завесата пред тия образи, които уж познаваме като имена, но са мистерия за нас като личности. Нека кажем в заключение, че не сме търсили евтината сензация; ако беше така, тук би се появила например тезата за трите знамена, поръчани за българското опълчение, две от които Гурко е заповядал да разкъсат като „неподходящи”. Или слухът, че  генерал Тотлебен и Надир паша са членували в масонската ложа „Коч” и затова вторият предава крепостта Никопол без бой. Но кому са нужни такива сензации? Вярна на стремлението си да покаже нещо различно и непопулярно, „Думата” се стреми да отвори нови страници дори в толкова изтъркани теми като Трети март. И то ден по-късно.

10382 знака

2012-02-28, 10:49:15

Още за  Николай Николаевич

Още за  Кемал Ататюрк

Още за  Фьодор Радецки

Дописки

Очерци и сказки

Гости