“Вапцаров на български” изследва цикъла “Песни за човека”, първи от сбирката “Моторни песни”, 1940. Снабдена е с послеписи, въвеждащи и обобщаващи думи, но всички те обслужват ядрото – анализи на осемте стихотворения на цикъла. Това е проспективна плетеница от анализи, които (колкото повече се навлиза в цикъла) толкова повече ретроспективни нишки извеждат от изминатото… Целите са няколко: Фокусиращ анализ на конкретно стихотворение – основни смисли, тип лирически светоглед, ритъм и стих, стилистика. Но конкретните анализи не се стремят към изчерпателност, а към нещо друго. Стремят се към мотивната структура и въобще към тези нива на художествената тъкан, които правят от отделните творби една цялост, многоизмерен обект със свой контекст. Тоест освен въздействащите средства на отделните творби, друга основна теза е цикличността и нейните пътища и закономерности… Защото поезията на Н. Вапцаров е естествено-циклична. С друго, освен с поезията, тази книга не се занимава.