Извадено от книгите, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Под редакцията на Огнян Антов

По категории

Посетете още

Мемоари
Ед Сноудън за пробитата бъчва | XKEYSCORE
Заглавието е на АНАПЕСТ.
Цитира се по:
Сноудън, Едуард
Лично досие / Едуард Сноудън ; Прев. Юлия Чернева. - София: Егмонт България, 2020. - 335 с. ; 24 см
Ориг. загл. Permanent record / Edward Snowden.
ISBN 978-954-27-2367-7
УДК УДК 327.84(73)(092)(093.3)+004.738+92 Сноудън, Едуард

В документите, които по-късно щях да предам на журналистите, АНС описваше XKEYSCORE като инструмента си с „най-широк диапазон“, използван за търсене на „почти всичко, което един потребител прави в интернет“. Техническите спецификации, които прочетох, обясняваха по-подробно как точно се постига това-чрез процес на „пакетиране“ и „разделяне на сесии“, т.е. организиране на данните за потребителските онлайн сесии в лесни за работа парчета за анализ, - но изобщо не бях подготвен, когато ги видях в действие.

Накратко, това беше почти научна фантастика, превърната в научен факт: интерфейс, който ти позволява да напишеш нечий адрес, телефонен номер или IP адрес и после из основи да прегледаш скорошната история на дейността на човека онлайн. В някои случаи можеше дори да видиш записи на сесиите му онлайн, като гледаш на екрана или какво има на работния му плот. Можеше да прочетеш имейлите му, историята на браузъра, историята на търсенията, постингите му в социалните мрежи, всичко. Можеше да създадеш известявания, които да изскочат, когато някой човек или някое устройство, от което се интересуваш, стане активно в интернет. И можеше да прегледаш пакетите с данни от интернет и да видиш как търсенията на човека се появяват буква по буква, тъй като много сайтове предаваха всеки знак, докато се пише. Беше все едно да гледаш автодовършване, докато на екрана проблясваха букви и думи. Но интелектът зад това писане не беше изкуствен, а човешки: пишеше го не машина, а жив човек.

Седмиците, прекарани във Форт Мийд, и краткият период, през който работих за „Буз“ в Хавай, бяха единствените пъти, когато видях с очите си как в действителност се извършваха нарушенията, за които преди това бях чел във вътрешни документи. Това ме накара да осъзная колко отдалечен ме е държала моята позиция на системното ниво от епицентъра на непосредствените поражения. Можех само да си представям степента на изолация на ръководството на Агенцията или дори на президента на Съединените щати.

Не написах в XKEYSCORE имената на директора на АНС или на президента, но след достатъчно време, прекарано в системата, осъзнах, че можеше да го направя. В системата бяха комуникациите на абсолютно всички. Отначало се страхувах, че ако потърся хората от най-висшите ешелони на държавата, ще ме хванат и ще ме уволнят, или ще ми напра­ вят нещо по-лошо. Но се оказа изненадващо лесно да замаскирам запитване дори за най-известната личност, като закодирам термините на търсенето в машинен формат, който изглеждаше като безсмислици на обикновените хора, но щеше да бъде напълно разбираем за XKEYSCORE.

Ако някой от инспекторите, отговорни за преглеждането на търсенията, си направеше труда да се вгледа по-внимателно, щеше да види само от­ рязък от объркан код, докато аз щях да мога да разгледам най-личните дейности на някой съдия от Върховния съд или конгресмен.

Доколкото виждах, никой от новите ми колеги не възнамеряваше да злоупотреби с властта си толкова драстично, макар че и да имаше такива намерения, едва ли щеше да го оповести предварително. Във всеки случай, анализаторите много по-малко се интересуваха какво може да направи системата за тях професионално, отколкото какво може да направи лично за тях. Това доведе до практиката, известна като LOVEINТ* - груба шега с HUМINТ и SIGINТ и пародия на разузнаване, в което някои анализатори използваха програмите на АНС, за да наблюдават настоящи и бивши любовници, както и хора, към които не бяха толкова привързани - четяха имейлите им, подслушваха телефонните им разговори и ги следяха онлайн. Служителите на АНС знаеха, че залавят на местопрестъплението само най-тъпите анализатори, и въпреки че според закона всеки, който използва наблюдение за лична употреба, може да бъде заключен зад решетките най-малко за десет години, никой в Агенцията не беше осъден дори на един ден затвор за такова престъпление. Анализаторите разбираха, че правителството никога няма да ги даде под съд публично, защото не може да съдиш някого, че злоупотребява с тайната ти система за масово наблюдение, щом отказваш да при­ знаеш за съществуването на самата система. Очевидната цена на такава политика стана ясна за мен, докато седях в дъното на хранилище V22 в централата на АНС с двама от по-талантливите анализатори на инфраструктури, чието работно пространство беше украсено с двуметров плакат на Чубака, известния ууки от „Междузвездни войни“. Докато единият ми обясняваше детайлите на установения ред за сигурност на мишените си, осъзнах, че прихванатите голи снимки са нещо като неофициална служебна валута, защото приятелят му постоянно въртеше стола си, за да ни прекъсне, и с усмивка казваше: ,,Виж тази!“, а инструкторът ми неизменно отговаряше: ,,Бонус!“ или „Хубава е!“ Неизреченото правило, изглежда, беше, че ако намериш гола снимка или видеоклип на атрактивна мишена - или на някого, който комуникира с мишена, - трябва да я покажеш на останалите момчета, стига наоколо да няма жени. Така те знаеха, че могат да си имат взаимно доверие, защото бяха съучастници в едно престъпление.

Едно нещо, което много бързо разбирате, докато използвате XKEYSCORE, е, че почти всички хора по света, които са онлайн, имат най-малко две общи неща: все някога всички гледат парно и всички съхраняват снимки и видеоклипове на семейството си. Това е вярно почти за всички от всеки пол, етнос, раса и възраст - от най-злия терорист до най-добродушния старец, който може да се окаже дядо, родител или братовчед на най-злия терорист.

Най-много ме трогнаха семейните истории. Спомням си особено ясно едно момченце от Индонезия. Технически не би трябвало да се интересувам от това малко дете, но аз полюбопитствах, защото работодателите ми се интересуваха от баща му. Четях споделените папки за мишените на анализатор на „персони“ - някой, който по цял ден се ровеше в артефакти като логове от чатове, входящи кутии на „Джимейл“ и съобщения във „Фейсбук“ вместо в по-неясния и по-труден, обикновено генериран от хакер, трафик на анализатора на инфраструктура.

Бащата на момченцето, също като моя, беше инженер, но за разлика от татко, този човек не работеше нито за правителството, нито за военните. Той беше обикновен учен, уловен в мрежата за наблюдение. Дори не си спомням как или защо човекът беше привлякъл вниманието на Агенцията, освен че беше кандидатствал за работа в научноизследователски университет в Иран. Основанията за подозрение често бяха оскъдно документирани, ако изобщо бяха документирани, и връзките можеше да бъдат съвсем незначителни - ,,смята се, че евентуално е свързан със“ и после следваше името на някаква международна организация, която можеше да е всякаква - от институция за телекомуникационни стандарти към УНИЦЕФ до нещо наистина заплашително.

Подбрани данни от комуникациите на въпросния човек бяха пресети от потока от интернет трафика и подредени в папки - тук беше копието на фаталната биографична справка, изпратена до подозрителния университет; текстовите му файлове; историята на уеб браузъра му; кореспонденцията от изминалата седмица с прикрепени IP адреси. Тук бяха координатите на „геооградата“, която анализаторът беше поставил около него, за да го следи дали се отдалечава твърде много от дома си, или може би пътува към университета за събеседване.

Имаше и негови снимки, и видео. Той седеше пред компютъра си, както аз седях пред своя. Само че на коленете му седеше момченце с памперс.

Бащата се опитваше да прочете нещо, но детето непрекъснато се въртеше, удряше по клавишите и се кикотеше. Вграденият микрофон на компютъра улавяше кикотенето и аз го чувах в слушалките си. Бащата хвана по-здраво момченцето, детето се изправи и с черните си очи с формата на полумесец погледна право в камерата на компютъра. Не можах да се отърся от усещането, че гледа право в мен. Изведнъж осъзнах, че съм затаил дъх. Прекъснах връзката, станах от компютъра и се отправих към тоалетната с наведена глава, все още със слушалките, чийто шнур се влачеше зад мен.

Всичко у онова дете и баща му ми напомни за моя баща, с когото вечеряхме веднъж по време на престоя ми във Форт Мийд. Не го бях виждал от известно време, но по средата на вечерята, докато похапвахме салата „Цезар“ и пиехме розова лимонада, си помислих: Никога повече няма да видя семейството си. Очите ми бяха сухи - владеех се, доколкото можех, - но вътрешно бях съкрушен. Знаех, че ако му кажа какво се готвя да направя, той щеше да извика ченгетата. Или щеше да ме нарече луд и да ме вкара в психиатрична болница. Татко би сторил всичко, което трябва, за да ми попречи да извърша най-сериозната от всички грешки. Можех само да се надявам, че с течение на времето гордостта ще излекува болката му.

* Агенция за национална сигурност. - Бел. прев.

** Съкратено от Love Intelligeпce (англ.) - любовно разузнаване. - Бел. прев.

t
f
17.05.2021 | Знаци: 8749 | Прегледи: 253 | Сподели:
Съдържание (87) Имена (43) Показалци (10) Галерия (77) Файлове (4) Препратки (3)