Бременната Олга Вяткина, жителка на Махачкала (Дагестан)

×

Автор: Ирина Гордиенко

Спецкор на „Новая газета“

Линк: https://www.novayagazeta.ru/articles/2017/02/26/71618-ohota-ubivat (там има и снимки на споменатите в репортажа)

ВНИМАНИЕ. В текста се съдържа описание на сцени с насилия над животни!

За няколко дни милионният град се превърна в касапница. По дворовете се търкалят окървавени трупове, в мазите и шахтите се крият ранени животни, жителите не смеят да изкарват кучетата си навън. Местата за настаняване на ранените кучета не стигат, а сведенията за нови и нови постъпват постоянно. Убийците на животните продължават страшния си маршрут. Полиция и прокуратура мълчат, от властите на Дагестан помощ няма.

На 19 февруари 2017 в безлюдни покрайнини на Махачкала е намерено тяло на деветгодишно момиченце с множество рани от нахапвания. По града тръгват разговори, че детето е станало жертва на глутница бездомни кучета. Следствието възбужда дело за „немарливо изпълнение на служебните задължения, довело до смърт на човек“, като на сайта си пунктуално споменава, че смъртта е настъпила, най-вероятно, от кучешките ухапвания.

Причината за смъртта на детето ще станат известни след съдебномедицинската експертиза, която ще бъде готова през март. Но дагестанците не чакат март. В соцмрежите се появяват групи, в които жителите призовават към убийства на кучета. Кметът на града Муса Мусаев директно заявява: „Нашата с вас главна задача е безопасността на столичани и техните гости и ние сме длъжни да решим тази задача с максимални усилия и различни достъпни ресурси.“

След това в града започва касапница.

КМЕТСТВОТО ДАДЕ СЪГЛАСИЕ

– Къде? Точен адрес? Чакайте, тръгвам – Олга Вяткина, млада жена в последните месеци на бременността, се обръща към мен, същевременно набирайки номера на такси. - Улица „Ирчи Казака“, на центъра. Ранено куче, кръвта му изтича, женска, има две палета до нея.

Ние с Олга, която е ръководител на махачкалинския център „Зоолайф“, една от основните дагестански организации за защита на животните, напускаме бързо офиса. Цяла седмица след гибелта на нахапаната ученичка ежедневно при Олга и колегите й постъпват обаждания за ранени животни. Млади хора със скъпи автомобили безредно стрелят по кучетата из целия град с пневматични, газови и всякакви пистолети, ловни пушки, огнестрелни оръжия. Оцелелите се доубиват с пръти, камъни, железа. Кучетата, които след раняване успеят да избягат, умират дълго и мъчително. Раните показват категоричната жестокост. Има случаи на кучета с отрязани крака.

– Снощи ни позвъни жена, казва, кръвта на едно куче точно под дома й изтича, квичи – разказва по пътя Олга. - Първо простреляли кучето в челюстта, раздробили му костите. След това пробили единия бял дроб. Обаче кучето още диша, живо е. Откарахме я във ветеринарната, до три след полунощ правиха операция. Спасиха го.

Но за всички не стигат хора. Само един ветеринар сътрудничи с тях. Работи за символични пари, но „да търсим и плащаме лекарства трябва ние сами“ – разправя Олга.

...На тротоара на улица „Казака“ пред входа на недостроена десететажна сграда стои младо момиче с черна забрадка (хиджаб).

– Аз съм Ямина, аз ви звъннах. Отивах на работа и я видях, а в мазето палетата вият. Гладни са.

Малко по-встрани в прахоляка лежи голямо черно-рижаво куче. Прогизнала в кръв шия, две дупки от куршуми под лопатките и в корема, червени очи.

– Тя от няколко дена е ранена. Живеещите наоколо не знаят какво да правят, към кого да се обърнат. Кучето е наплашено до смърт и никого не допуска до себе си. Явно, готви се да умира. Как ще я хванете, нямам си представа. Тя даже малките си не допуска до себе си...

Ние се опитваме да се приближим, а тя става с голяма мъка и почва да се изтегля назад към дворовете, оставяйки кървави следи. Какво да прави, Олга не знае; кучето е голямо, а тя, самата бременна, с нея няма да се справи, а от мъжете кучето се плаши още повече: те стреляха.

– То не е само това, едно друго го застреляха на място – минавайки край нас, подхвърля местният жител Ахмед. - Събудих се в 6 сутринта – стреля се. Гледам през прозореца – млади момчета, с черни джипове, гърмят по кучетата с винчестер. Гърмяха, гърмяха, даже нечия кола улучиха. Съседите излизат, възмущават се. А онези викат: „Ние можем, кметството даде съгласие“. Метнаха се в джиповете и заминаха.

За въоръжени момци на скъпи превозни средства разказват всички свидетели на касапницата.

Махачкалинци се възмущават, че убийците считат себе си за получили от властите подкрепа за безнаказан садизъм и действат с показна дързост.

Почти веднага след началото на кучешкия лов в интернет се появиха любителски кадри от убийствата. Сили да ги догледа до край няма всеки от нас, но и от няколко минутки възниква усещането, че хората, които ги снимат, възприемат убийствата на кучетата като празник и развлечение.

ДО ЛАКТИ В КРЪВ

И доброволците от „Зоолайф“, и очевидците на садистичните действия нееднократно звънят в полицията. Независимо че тези убийства попадат в наказателния член за жестоко отношение към животните, полицията даже не регистрира сигналите. Въпреки че сигнали за отстрел на кучета в полицията постъпват хиляди.

– Дайте да хванем палетата и да опитаме да примамим кучето с тях – говори Олга, с труд вървейки през купчините строителни отпадъци. След 40 минути безуспешни опити тя отчаяно върти в ръце черни капронови чорапогащи. - Нямах със себе си повод и взех тези, мислех вместо нашийник на кучето да ги сложа.

Пухкавите едрички палета, приличащи на мечета, при вида на хората с оглушителен писък бягат надалеч.

– И тях опитаха да ги убият, но ги спаси ужасното мазе. Скриха се там, а тия садисти не искаха да лазят, да се мачкат и да цапат после салона на колите си – разказва Елмира, продавачка отсреща в месарницата. - От две години го зная това куче, вече четвърто поколение нейно виждам, както всички съседи и аз ги храня. Добро, ласкаво куче. И вкъщи бих я взела, ако не бях в такава малка квартирка.

След Олга на улица „Ирчи Казака“ пристига още народ, доброволци от „Зоолайф“. Въобще Центърът – това е Олга и няколко нейни приятелки, ала, по нейни думи, „Зоолайф“ винаги може да разчита на съчувстващи хора, които по всяко време могат да изтичат от дома, да пристигнат в различни части на града, да помогнат за хващането на животното, което има нужда от помощ, да го отведат във ветеринарната клиника, а после да намерят къде да го настанят.

Фатима е една от тях. При нас тя дойде веднага след като Олга й позвъни. Новото й БМВ рязко се откроява на фона на околния натрупан боклук.

– Донесох одеяло, че по-лесно да я вкараме в багажника – Фатима отваря идеално чистия и празен багажник. След половин час ние все пак успяваме да хванем кучето, да го завием в одеялото, да му сложим повод и намордник. Докато малките кученца пълзят из кожения салон, Фатима помага да носят майката през ветеринарния двор.

В малката ветеринарна болница „Дагвет“ оперират от ранно утро.

– При нас вече има девет с огнестрелни, вие сте десетите – изтощено споделя медсестрата.

Както разказва Елмира, друга доброволка на Центъра, отстрелват не само бездомни, но и домашни животни. Към тях се обърнал мъж, който вчера разхождал кучето си, когато към тях притичал непознат, в упор застрелял кучето му и избягал. „Куршумът е в главата му, при всяко движение може да засегне мозъка – говори Елмира. - Съдбата на кучето в момента никак не е ясна. Кучето се мъчи ужасно, а стопанинът му след преживяното паднал болен у дома. Дъщеря му докара кучето в клиниката.“

Елмира помага на „Зоолайф“ от няколко години. Тя е на 30, има малък магазин за сувенири.

– Като започна всичко това, зарязах всичко, както и при всичките ни доброволци – казва. - Ние всички сме до лакти в кръв, цял ден на крак. Намираме ранените животни, обработваме, караме при доктора, търсим подслон. Вчера си тръгнах в 5 сутринта от клиниката.

– На нас ни е страшно необходим рентген – продължава Олга. - В момента преговаряме с частни кабинети и тайно-тайно посред нощите правим рентген там. Днес водихме едно тежко ранено куче. Дупките от куршумите влизат от едната и излизат от другата страна, събираме и експертизи, за да можем сетне да имаме възможност да принудим следствието да възбуди углавни дела и да започне издирване на садистите.

На двора на клиниката лежат още няколко животни. Едно куче вече оперирано, на друго му сложили инжекция да спрат кръвотечението. Над голямо красиво куче се щура и плаче неговата стопанка Сапият, немлада жена в зелена рокля. Кучето е ранено на две места, едното е точно между очите, другото е в корема.

– Погледни, щом между очите са го гърмели, значи са го повикали, а той, глупак доверчив, е отишъл – нарежда Сапият. - Ние от приют го взехме преди две години. Мило и добро куче. Вчера вечерта излязохме на разходка. Той изтича след някакво куче. Даже не го и потърсих, той често го прави и винаги се връща. А сутринта едва-едва припълзява целият в кръв. Ние живеем между Махачкала и Каспийско море, в малко селце. Там всички се знаем, смятай, че и кучетата са ни общи. От нашите никой не би го направил. Значи, идвали са чужди. Специално са идвали – да убиват.

БЕЗЗАЩИТНИ МИШЕНИ

Веднага след гибелта на деветгодишното момиче управлението на Роспотребнадзор в републиката заяви, че от ухапвания на животни в Дагестан са пострадали 4 852 души. Със залавянето и стерилизацията на бездомни кучета в Махачкала трябва да се занимава общината. За ежегодната обработка на бездомните животни сумите са внушителни – 2,8 млн. рубли за 2015, 2,95 млн. за 2016. И двете години конкурса печели общинската компания „Витяз“. Тя е и единствен претендент, други кандидати до конкурса не са допуснати. Според базата данни СПАРК за руските компании основна дейност на „Витяз“ е отглеждането на... едногодишни култури. Защо именно тази компания се занимава с бездомните животни, е непонятно.

Активистите на „Зоолайф“ отдавна застават против тази организация и нейните методи. Те неведнъж са заявявали, че „вместо залавяне на кучета сътрудниците на „Витяз“ се занимават с техния отстрел с използване на пневматично или газово оръжие...“ Дагестанските власти не обръщат внимание на тези работи и „Витяз“ си работи.

„За последните години кучетата на улиците действително се размножиха много от липсата на целенасочена работа по проблема на отговорните органи – казва Олга Вяткина. - Но като цяло това са неагресивни животни. Те не са и гладни: градските сметища са пълни с храна, за тях е предостатъчно. Дори защитават града от плъхове, котките не биха се справили. И все пак тяхната численост трябва да се урегулира. На стотиците наши молби за помощ в кастрацията властите не реагират.

И сега в града започна масова, безконтролна и жестока касапница.

Която няма никакво отношение към защитата на хората.

Усещането е такова, сякаш някой си е намерил легален повод да убива и сега излива своята злоба. Кучетата са просто удобни беззащитни мишени.“

- - -

* Послепис от редактора [Огнян Антов]

И все пак не мога да се въздържа от няколко думи.

Кучетата и хората съжителстват още от древността, още от пещерите са заедно. Тоест от тогава, когато все още са се оформяли сегашните разлики между мъжкия и женския мозък например. Тоест в нашите гени, както и в гените на кучетата са се наложили отдавна характеристики, които са ни направили по-разбираеми взаимно - спрямо останалия животински свят например.

Ако не вярвате, представете си населено място – без кучета. Опитайте. Включително и курорт, затвор и пр.

Е?

Няма населено човешко място без кучета (а и котки) в него. Това е противоестествено състояние на нещата. Кучета и хора са на практика неразделни. В понятието хуманизъм, колкото и да е странно на пръв поглед, се включва неслучайно и отношението ни към животните – и най-вече заради кучетата.

Ако някъде днес са загърмели срещу кучетата, следователно утре ще загърмят и по хората.

(Апропо, от вчера следя руските тв канали. Казват, че и ученици, сиреч подрастващи вече са почнали да правят хайки, не само джипаджии. Да, и, разбира се, жителите се канят да се оплачат на Путин – като най-близък им в момента бог. Но това в скоби.)

А впрочем това е хем стара, хем обичайна човешка тактика – първо кучетата, сетне хората. Хитрият гост от приказките (и не само) пробва чуждата гощавка, като дава първо на кучето, което с присъщата му преданост ще вземе всичко от ръката му. Ако не се отрови кучето от вероломните домакини, гостът реализира гостуването си.

Обаче първо в космоса изпратихме кучето Лайка, сетне чак Гагарин.