Днес е 2010-а. Великден. Ща не ща, ще поема риска да пусна този скромен пост.

1

Ето как реагирах аз. Сутрин е. Мразя примерно да поздравявам. Гледам накриво. Нарочно, за да не ме заговарят. Крия се от всички. Случайно срещам жена си в коридора. И тя ми казва:

- Христос воскресе.

Аз вдигам рамене, обръщам гръб:

- Кво ме интересува...

И си влизам в стаята.

2

Вуйчо ми много обичаше да се хили, остроумничейки. Отиваме на великденско посещение у бабите, влизаме, майка ми нещо крещи, аларма повсеместна. Само вуйчо ми, гледам, седи си в ъгъла и се хили като Мона Лиза пред Леонардо. Аз мразя да казвам това черковнославянско клише, понеже ме е срам от театралността му и езикът ми нещо не се обръща. Както и да е, обаче пред вуйчо ми смотолевям съответното:

- Христос воскресе.

Той ми кимва деликатно:

- Мерси – и добавя: - Подобно.

3

А сестра ми, като беше тийнеджърка пъпчива с нормалната доза възторжена неуравновесеност и в етапа от юношеството и женската опърничавост, когато на всичко, което лети, се казва „не“, ето що отвърна. Аз, студент тогава, върнал се от София във великденски антракт, влизам в хола и й викам:

- О-о, Надеждо, хайде христос воскресе, ма!

- Да, бе!

Ядосва се на неглижиращото „ма“.

4

Един родственик, докато не беше забравил времето преди 1989-а, в което се е разгръщал като социална единица, предпочиташе да използва лафовете на хумориста с чиновническа душа. Лафът е типичен чекистки, посттоталитарен, тип ДС. Драматизацията обаче няма да бъде с родственика ми.

Седи президентът ни, представете си, на президентското бюро, увлечен в политическите си дебати, които вечно инициира, а пък никой не дебава, влиза президентският съветник в кабинета, поглежда герба и рапортува:

- Г-н президент, Христос воскресе.

Държавната глава надига поглед от папките, мъчи се да се съсредоточи върху рапорта, накрая маха слушалката от ухото (слушал е стенограми или запис от поредната си пресконференция) и накрая вдява, усмихва се бузлуджански широко и махва с ръка:

- Докладваха ми...

5

Тихият човек, който се и шегува тихо, без да променя сериозното си, угрижено изражение на лицето си, на репликата „Христос воскресе“ просто би кимнал съпричастно:

- Чух.

А може и да ви подаде ръка в съболезнование. На този човек му наблюдавайте отблясъците в зениците. Там се вижда какво точно има предвид.

6

- Христос воскресе.

Баща ми, когато иска да покаже индиферентност към темата, отвръща небрежно, сякаш на себе си:

- Майтап няма.

Когато има по-голяма семейна публика и въпросът го е застигнал посред стаята, се спира като гръмнат, пули се по антовски (дядо ми, баща му, така се пулеше) и сащисан се тюхва:

- Пу! Язък.

И отнася православен скандал от майка ми, понеже на какво учел децата.

7

Баща ми, с когото съм говорил по темата на настоящата статия, разправя как реагират лауретите от квартала, които се събират около „трансето“ [лауретите са лаурети на стъкления амбалаж, а трансето ще рече кварталният трансформатор]. Та ето ви и пиянски хумор.

Монката, виден транслауреат, му викат, насочвайки шишето си към неговото:

- Монка, Христос воскресе.

А Монката отговаря спрямо високата си лауреатска чест:

- Ах, да му [...] майката!

Демек: Как можах да го изтърва тоз човек?!

Или пък отговаря Монката тъй, сякаш е зает с всички други световни мисли; кратко и просто:

- [...] му майката.

Демек: Карай...

8

Сутрин. Късна махмурлийска сутрин, тоест малко след дванайсет на обяд. Героите едва се надигат от вчерашните умори: църква в полунощ са обикаляли, сетне кръчми и дискотеки са вършали. Стават все таки, джиесемът звъни, уста проклина цяла вселена, ала ръката все пак го вдига:

- Христос воскресе – казва някой бодро в слайдера.

- Ами който става рано, така е... - прави опит нашият герой за хуморизъм. Но отсреща са готови и поемат и те по тоя лек и приятен път:

- Ами ще стане рано! Да не е пил човекът цяла нощ!

- Той в понеделник не е на работа... А аз една събота и един петък имам...

9

И други ответи сме си записали тук на бележката, ама ни омръзна да ги оформяме в анекдоти. Вместо това ще запишем документалност от последната минута буквално. Докато чатках горното изречение, получих поздравление от една традиционна кореспондентка. Есемесът, както се досещате, съдържаше следното:

„Христос возкресе.“

Правописът на есемеса е оригинален. Аз се придържам към старото написание, понеже тези словоформи „воскресе, воскреси“ са се специализирали и според нас е излишно да ги осъвременяваме със задължителните сега звучноконсонантни представки. Така мисля и за думата „исконно“, която в речника я пльоснали като „изконно“. Кой се сеща, че думата иде от „конец“, сиреч начало, край? Исконно = изначално. Малцина. Какво тогава й осъвременяваме, подчертавайки представката „из“?

Върнах поздрава така (не се шегувам, даже задържам изтриването на есемеса си, за да цитирам дословно):

„Воистина воскресе. А ние все чакаме да воскреси и нашите портмонета! Блажени са чакащите.“

10

Не можем да не завършим десетката с приноси от Враца. Емо от Враца, състудент, с когото също говорих миналата година по тоя повод, разказа за една действителна история във врачански офис [забравили сме реалните обстоятелства]. Охраната на офиса вдига телефона, за да отговори най-услужливо, че е Великден и така нататък. Обаче чува, че търсят някой си Христо.

- Ало? Кого търсите?

- Христо... ссс... воссс... кресссссе... - съскат линиите на приватизирания телеком.

- Ало? Няма Христо... Няма никой. Днес е празничен, почивен ден...

И прочее. Наумете си врачански услужливец, който на всяка цена иска да ви помогне и няма да ви остави, докато не ви помогне – и ако познавате северозападните типове и нрави, може и да се посмеете от душа.

А ето какво видяхме в сайта Резерват Северозапад по настоящата тема. „Тукашният човек освен че на поздрав отвръща „О, ти още ли си жив?“ и когато кълне, започва с „Накъдето се обърнеш, все дъски да видиш!“, на великденското „Христос воскресе“ отговаря с „И теб да те втрèсе!“

Иначе сме добре. Сутринта влизам в кварталното магазинче, „Мари“.

- Честит празник – викам на двете продавачки. - Хлябът ви пресен ли е?

- Воистина е пресен – учтиво ми отговарят.

Ако не е истина, не е и лъжа.

Ала статията стана така и така с еретичен уклон и като ще го отнасям на оня свят, поне да ви кажа и последния виц, който чух от колегата копач [копахме лозето]. Вицът няма общо с Великден, но има пряко отношение с библейските събития, предхождащи разпването на главния персонаж:

Тайната вечеря. Зверски запой. По-неопитните ученици драйфат отвън на паркинга. Петър е поръчал даже цигански оркестър. Гюрултията отминава, някои задрямват. Исус цяла вечер е ръчкал своя iPad, накрая му писва, превръща последното вино във вода, че да могат да се приберат учениците на собствен ход. Тръгват си. Юда е бил до тоалета. Връща се Юда в сепарето: няма никого. И тогава го сгащват сервитьорите със сметката. Юда сяда на стола с листчето в ръка и пуфти:

- Откъде ще взема аз сега 30 сребърника?