Хм, написах сега горното заглавие в LibreOffice-а, и то ми подчерта цели три думи (фейлетонната, преозначи и антиутопия). Любопитното е, че LibreOffice-ът ми предлага да ги заменя съответно на: "фейлетонистката", "преназначи" и "аутопсирания".

Няма да споря с LibreOffice-а, той не е завършвал българска филология като мене в СУ, не е слушал лекции на проф. Никола Георгиев и т.н. Освен това аз съм учил в средата на 90-те години на миналия век, когато в родната филология се струпваха като мъртъвци на клади странни чужди термини и още по-странни изкилиферчвания на българските понятия и фрази, за капак творбите и произведенията трайно бяха пресигнирани като текстове и дискурси. Както и да е, майната му на LibreOffice-а.

А забеляза ли, уважаеми читателю, че с това начало тази тук бележка зазвучава леко на фейлетонен изказ? Лека шеговитост, ирония безцелесъобразна, полемика с неодушевен предмет. А нека припомня, че и самото обръщение към читателя също е белег на фейлетонната стилистика.

Нейсе, за какво всъщност приседнах да напиша на коляно този дневников запис.

Оня ден купих от строителния хипермаркет ламперия, дълга 2,60 м. Успях да я натоваря в 25-годишната астра, даже си затворих багажника нормално. Похвалих немския ваген, ашколсун – викам. А вчера жена ми взе, че я продаде. (Аз очаквах, че ще я караме на моргата.) И днеска отиваме у нотариус да изповядваме сделката (трябвал им и моят подпис, понеже трошката била придобита в състояние на брак... - за малко да кажа "състояние на амок"). Обаче колаборираме нещата, понеже ни е нужна и декларация от родител – единият от нас ще ходи до Румъния с непълнолетно дете. И така, подписвам декларацията и си тръгваме.

И докато вървя към работа, се сещам за нашето куче Марси, старонемската овчарка. Бе, викам си, я си представи, че тръгваме в чужбина тримата, цялото семейство, а на границата ни спират и казват:

– Вие имате куче във Варна. Не сте му платили данъка. Излиза ни в системата.

– Е, и? - пулим се.

– Не виждам декларация от кучето, че е съгласно да излизате в чужбина.

– Моля?? - блещим се.

– Кучето нали остава само у дома?

– Да, но...

– Правата на кучето изискуват...

И т.н. Почвайте да си импровизирате диалога, може и по-абсурден да е, може по кафкиански или по гоголевски – колкото умения и въображение имате.

Начало, идея, хрумване за фейлетон имаме, нали? Е, сега е време да поразвиете темата. Например:

Връщате се от границата. Отивате при кучето, грабвате го и хуквате при нотариуса. Ще се окаже, че не всеки нотариус може да изповядва кучешки декларации, а само такива, които са добили допълнителна ветеринарна квалификация. И още, и още, измисляйте, измисляйте... Нали помните "Нос" на Гогол: там героят решава да се бръсне, посяга да си хване носа, за да тръкне мустака... и забелязва, че няма нос. После носът бива персонифициран, почват гонитби, обяви по вестника...

И когато измислите подходящ финал, ето, фейлетончето ви е готово. В началото на 21 век в литературна България обаче няма кой да ви го публикува, така че разчитайте на блоговете си и статусите в социалните мрежи. Качвате го в интернет и с това погребението на творбата ви приключва.

Обаче аз финал не се заех да съчинявам, понеже ми хрумна следната мисъл: абе, Огняне, фейлетонното е ясно, ами възможно ли е тази идея да стане не нелепост, а да се покаже в реализъм, като истинска възможна история?

И, разбира се, може. Но това ще превърне малкото фейлетонче в антиутопична новела. А именно:

– Представи си, уважаеми читателю, че светът е бавно завладяван от кучетата и действието се развива в държава, в която все още кучетата не са взели мнозинството над хората? За разлика от съседите. Ако в Румъния кучетата са над 50 процента в техния парламент, то и на границата ще има смесени смени хора-кучета. И тогава нали ти е пределно ясно защо и как утопичните румънци ще те погледнат строго и ще ти поискат задължителна декларация и от домашния ти четириног любимец?