Зарязах аз

и родната си стряха.

Ех, дядо! Миличък!

На тебе пиша пак...

В прозорците у вас

фъртуни зафучаха

и във комина вият,

хванати в капан,

сто дявола, кажи-речи,

без чет, без ред.

А нощем ти не спиш

и със краката риеш.

И да наметнеш искаш

старото сетре,

па със ръжѐна

да ги изпребиеш.

Наивност мила

на непипната душа!

Така баща ти

за овес три шепи

при дякона водѝ те

посред пустошта

„Достойно ест“ и „Символ верую“

да шепнеш.

Доброто конче го пасат.

Подбиран зоб

ще предизвика обич.

Самия себе си

призвал на съд,

внука си учеше

на теб да е подобен.

Но внучето

урокът го смути

и той за твоя жалост

вдигна се в чужбина.

И според теб сега

се скитам аз мърцина,

за да редя наум

ненужен глупав стих.

Говориш ми,

че теб са те обрали,

че съм глупак,

а пък градът – хитрец.

Но, дядо,

то едва ли е така, едва ли –

кон калпав

и крадец не го краде.

От двора конят калпав

не излиза,

а който дири

мир и тишина,

ще каже:

тъна тук орисан,

да бягаме

от родната страна.

Аз хукнах.

И далеч съм.

Тук е пролет.

Тук розите са колкото юмрук.

От тях за теб

и мъката ти гола

привета топъл

пращам аз от тук.

Сега фъртуни

из Рязан бушуват,

а ти мечтаеш

мен да видиш, мен.

Но знаеш сам –

шейна не съществува,

която тебе тук

да доведе.

Аз знам –

ухаят тези рози,

и топлото.

Но ех беда:

съдбата твоя

с мощ на паровози

държи те там вовек

и навсегда.

А ако аз умра?

А, дядо, чуваш ли?

Да свърша?

Ще седнеш или не в вагон,

за да присъстваш сам

на сватбения стон

и „Алилуя“ да изпееш

с глас прекършен?

Но сядай, старче.

Не увесвай нос.

Яхни

желязната кобила.

Каква е само

хала този паровоз!

Навярно

във Германия са я родили.

Във огън е

чугунната ѝ паст,

димът над нея – грива:

черен, гъст, отчетлив.

Тъй гривест кон

да имаше у нас –

не можем смогна

на бърсалки, четки!

Знам –

времето и камъка изронва.

И ти

все някога ще разбереш:

дори в шейна да впрегнеш

най-доброто конче,

в чужбина

кости сал ще довлечеш...

Ще разбереш,

че тук съм ненапразно,

тук бягството

преварва и летеж.

В страна, обвита в бури

и пожари,

кон калпав

и крадец не го краде.

Сергей ЕСЕНИН

Декември 1924

Батуми