На кръстовището на "Чаталджа" във Варна, там, дето се среща с "Осми Приморски полк", след спирката започва успореден на булеварда блок. Този блок има на първия етаж суперпредставителен апартамент, югозападно изложение, който гледа към самото кръстовище. От години наред се чудя чий ли може да е, след като никой не живее, видимо, там. Всяка сутрин минавам с кучето, и вечер, и така нататък...

Понеже, както казах, в него никой не живее, но бива поддържан. Едно, че е ремонтиран външно с изолации, мазилки, певецета – така, че да се откроява на фона на нашите блокови самодейни кръпки. Вечер понякога свети, прозорците са обикновено измити, зиме прозорецът винаги е открехнат, за да влиза свеж въздух, проветрява се от този, който го поддържа; няма да се учудя, ако зиме има и отопление вътре.

Но в него никой не живее, от години, а той е едва ли не най-представителният за целия тараф; със сигурност е най-атрактивният урбанистично и икономически.

Мисля си: има два варианта. Или е на някоя мутра, тоест богаташ, новобогаташ или както там се или ги наричат. Не му трябва в оборот, шефът е част от варненската мъгла и просто си има едно обезпечение жизнено, пари за бъдеща гаранция и така нататък, както, да кажем, някакъв суперджип или мерцедес неенам ква класа. Навярно, да. Но има и друг вариант. А дали не е на някой емигрирал българин? Замогнал се там или го наследил тук, решил да го поддържа, може би никога няма да се върне даже за едно лято, даже за два дена, даже да го види – но ще го поддържа години, а може и десетилетия. Защо би го поддържал? Дали му носи нещо душевно? Сигурно. Да знаеш, че някъде си там се намира твой един... и пр.

Обаче този празен суперапартамент тази сутрин ми заприлича на друго нещо. Из цяла България, особено по планини, моря и селски туризми, има много такива хубави, спретнати, поддържани и предимно празни домове. Наричат ги къщи за гости, стаи или апартаменти под наем, комплекси и всякак. Те са именно такива: празни, поддържани, чакащи. Те все пак не остават вечно празни като нашия тук пример, а посрещат по празници, ваканции и почивни сезони гости от цяла България – тоест съществуват за едното купонно удоволствие.