ЖАБЧО МЕЧТАЕ

Ехей, да бях аз по-богат,

че да зарадвам всички

с басейн голям като палат –

със хиляди вълнички,

със водопади милион,

със милиард фонтани

и техните искри за фон

в една дъга събрани!

Да построя басейн прочут

ехе-е-ей – ми е мечтата…

Но вътре ни един обут! –

Това да не е блато!

ЖАБЧО РЕШАВА КРЪСТОСЛОВИЦА

“Зелена скачаща гадинка,

най-често се цамбурка в блато.” –

Каква зелена животинка

побират в четири квадрата?

Дали пък не е гущер? Нe е.

С пет букви гущерът е … Дa, бе!

Какъв съм глупав! Туй поне е

съвсем елементарно: ЖАБА!

Нататък… “Птица дългокрака

със клюн голям и страшно дълъг.” –

Е, стига с тези…! Чакай, чакай,

дали да не напиша “гълъб”?

Ще пиша, пък каквото стане!

Гъ-гъ-лъб… Боже! Пак съм сбъркал –

шест букви трябват, жабуране…

О, ужас! Ду….ма…та… е… ЩЪРКЕЛ!

ЖАБЧО СЪБИРА МАЛКИТЕ ЖАБЧЕТА

КВАК. Диктувам правила

за реда във мойто блато:

Всеки с клюн, пера, крила

тук персона е нон грата!

И пазете тишина

в два до четри, до минута!

Не играйте на война,

стига с тази пата-кюта!

Още нещо! Докога

ще ви казвам да сте чисти!

Хубаво да си помисли

всеки мръсен отсега!

Ей, размътихте водата

с вашто бум и пляк, и пльок!

Да си търси друго блато,

който влезе пак със скок!

И помнете! Всеки бяга

от едничък птичи крак!

… Тези правила засягат

мойто блато. Казах. КВАК.

ЖАБЧО ГОВОРИ НАСЪН

Живей ми се в квартал

със много, много кал,

със тиня до уши,

така – надлъж и шир;

в един апартамент

с тапети облепен,

с тръстичена стена,

а покривът – с луна…

Но не! Не искам кал

и тиня за квартал!

Та моята среда

е в бистрата вода

сред плуващ треволяк,

позеленял трънак –

с рибоци да дружа,

по цял ден да лежа!

Но не! Не ща вода

и риби за среда!

Аз искам за десерт

да ми се поднесе

след обеда ми днес

и щъркелът в кафез!

ЖАБЧО СЕ ОПЛАКВА

Случи се съвсем внезапно.

С клюна остър той ме цапна

и ме грабна за вечеря.

Точно мене ли намери!

… И сега съм му на гости.

Наредили сме се просто –

аз му готвя и го храня,

той ми служи за охрана.

Всичко е прекрасно, но…

притеснява ме едно:

Ох, дано не ме изгонят

вън годишните сезони!

Пролетта си е нормална,

но пък есента е кална,

лятото е страшно прашно,

зимата – ужасно страшна!

Ледена!… Чак хващам хрема

тук – на щъркела в корема!