Представете си, че играете карти, белот, четирима сте. Докато всеки играе по правилата, всеки според силите си, всичко е наред – печели се и се губи. Обаче единият отбор на всяка цена иска да спечели и за да го постигне, вероломно почва да променя правилата на играта, според конкретната ситуация: сега казва, че терцата ще е заедно с петдесет, сетне – че терцата няма нищо общо с петдесет. Как мислите, как завършва тази игра? Завършва с бой. Двата отбора неизменно се сбиват: или единият сваля другия след протести и гражданско неподчинение, или другият надделява и орязва гражданските права и свободи в полза на някакъв режим.

Но аз за друго.

Има хора чувствителни.

По правило културният човек е много чувствителен. То затова е културен - защото чувства остро несправедливостта, черното и бялото, старае се да спазва свято правилата, за да не става той причина за несправедливост, за да не обиди другия(те). Повтаряме: спазва правилата заради справедливостта.

Но чувствителният, културният човек е и зоон политикон (от гр. обществено животно). И именно в това е във висша степен неговата уязвимост – той принадлежи на обществото и може да бъде атакуван и раняван именно от него и неговата дебеловратост (навремето бе само дебелоочие).

А чувствителен е синоним на обидчив, уязвим, раним в името на справедливостта.

Относно опитите за поредни промени в избирателния закон от пролетта на 2016 и принудата към задължително гласуване [правени от правителство и партия, които три години по-рано бяха свалени след масови протести – б.ред.], ще ви дам пример със себе си.

Ето, аз от 20 години насам, от 90-те, участвам по разни избирателни секции, отделно и 2001, и 2011 съм бил преброител, вършел съм обичайната доброволна гражданска масова работа. Отделно – от толкова време неизменно агитирам да се гласува (както всеки типичен идеалист, който си представя, че е реалист). Любопитен детайл: жена ми например е изборно индиферентна (демек хич не е по гласуването) и аз всяка година отделям ресурс (семейно-психически) да я агитирам да гласува, поне иди, бе, пък за когото щеш... понеже... тъй като... защото... - през годините съм ползвал всички възможни доводи и способи, които съм можал да измисля или да взема отнякъде наготово. И по правило успявам да я размърдам.

И ето, днес ме принуждават задължително да гласувам.

Да, обаче аз съм свободолюбив по натура и по самочувствие и не може, байно, току-така да ме накараш нещо насила в едно нетоталитарно настояще. Аз доброволно, просветено и свято съм спазвал правилата досега – за едната съвест и обща справедливост. Сега вече моят граждански дълг се преобръща: не трябва да ги спазя. Повтарям: не спазвам правилата заради справедливостта.

Много е лесно за обяснение. Монетата, като се търкулне, винаги има две противоположни страни. Зависи кой я търкаля и ти какъв му се падаш.

Но, да кажем, оставете ме мен, аз знам за какво живея и знам какво ще направя: ще спра да гласувам, докато това е в сила (а така и ще тествам системата, както казват охранителите и пожарникарите); естествено ще започна да обяснявам наляво и надясно защо вече не гласувам; естествено ще си спестя и периодичните съпружески гражданскообразователни сказки. Обаче кое е обидното тук?

Заличаването. Ако не гласуваш, заличават те от списъците.

Това е като с бившия съпруг след развода – жената или майка й го изрязва от всички семейни снимки, сватбени снимки, от всички спомени. Отнемат си един на друг децата, тенджерите и каруците. Или по-модерному: разприятеляват се от всички социални мрежи и единият спира да съществува в живота на другия, ergo в реалността (кой както я разбира в днешно време). Дотук може би е смешно?

Ок. Нашите дядовци са живи. А именно тяхното поколение бяха принудени от тоталитарната татковина да правят възродителен процес, едни българи връз други българи (добре, че пожалиха думичката "възрожденски", а нарекоха процеса "възродителен" - има филология и в историята), тоест да заличава рождени имена, а сетне да заличава и жителства, и гробища на изнесли се, избягали, изгонени. Не е смешно, нали? Или да вземем младежта, съвременната, сиреч ежегодно избуяващите поколения, които – едва излезли от училищните или университетските списъци – след напускането на България стават перманентно изличени от евентуалните родни списъци на български работодатели, български институти, български предприятия и пр., и др., и т.н., и още... - понеже изчезват в чужбина.

Сега му е времето да ги изринем и от избирателните списъци.

Да не отваряме въобще темата за ужасната болест на емигрирането, която атакува почти всяко днешно българско семейство.

- И така, аз, дето толкова години изпълнявам свято и с ентусиазъм именно гражданския си дълг (който е и просветителски), значи мен, гадове мръсни, точно мен ли ще заличите от избирателните списъци!? (Представете си, че това са фрази на въображаемия персонаж, обиден в душата си от наглостта на заличаването и всичко гореописано.)

Но дори да оставим патоса и белетристиката настрана, това си е чиста проба погребване приживе. Гражданско.

Ако трябва да си го представим като карикатура, не е никак сложно: корпулентни момчета с лопати зариват в общата яма всички заличени от избирателните списъци. То даже не е и карикатура, то си е Гоя.

Има обаче нещо, което е добре да се подчертае: културният, чувствителният човек на практика не прощава, когато е бил пренебрегнат. Понеже не забравяйте: чувствителният човек няма да подмине и ще го опише. Така той създава култура (цивилизация), която се пренася през епохите. Затова го наричаме и културен човек.

При такива случаи например някой прозорлив културяга някога във време оно просто е отсякъл: който копае гроб другиму, сам пада в него. И хоп, до ден днешен го помним. Даже и министър-председателите са го чували (всяко правило си има и изключения).

Appendix

ЗЛОБОДНЕВНИ ПРИПИСКИ

Аз не съм силен в политическото разбиране на политическите процеси, а още по-малко в политическото говорене на политическия човек.

Затова ще се опитам да вметна няколко простички щриха, така и така си ги бях отбелязал за горните записки. Щрихите няма да раздиплям, понеже ако се случи да е глупост, да не настоявам в собствената си глупост.

(1) След 2000-та година спряха да излъчват сериала "Капитан Петко войвода" - през 90-години на миналия век го гледах редовно този мой любим български филм. След 2001 обаче първо с царя, после с ПЕС-а, а сега комай и с пъдаря се настаниха трайно съжителството и неговите компромисности – настаниха се във властта етнически аспекти, демографията и емиграцията също си казаха статистическата дума, партиите са и компании (напр. Виваком не излъчват в ТВ пакета си СКАТ, но пък предават АТАКА). Ето го т.нар. олигархично-медиен-властови микс. Неслучайно по високите етажи се специализираха в пиарството – за да могат да отвръщат подобаващо на олигархично-медийните шахматни ходове. Или да си правят селфита пред народа. Например за великден 2016 превозвачите смятат да отмъстят и блокират българо-гръцката граница. Познайте кой бащица до последно ще изчака и ще развее знамето на победата – ще накара отмъстителите да не отмъщават. И това е ясно още от зимата, когато гърците блокираха границата, а нашите се заканваха.

(2) Като писах горе "корпулентен" и "карикатура", а посетне и "пиарство", аз, разбира се, го сторих неслучайно. През април 2016 една националнообхватна телевизия изхвърли един карикатурист и го позаличи малко от сървърите на свързаните си платформи, а премиер-министърът, за да си отмъсти, че един никаквец с моливче му е създал такива пиарски грижи, публично се опита да го унизи и злепостави пред публиката, като му изнесе (без източник, по кадесарски) хонорара. Той (премиер-министърът, не карикатуристът) знае: неговият избирател е този, който ще ахне и ще се възмути от четирицифрената сума. Но премиер-министърът пропуска, че тези, които разбират от пиар, не са онези, които премиерството иска в урните си. Апропо: да не се бърка карикатурист с каратист или турист.

(3) Мислите, че задължителното гласуване ще вдигне процентите на гласуващите? Ок. Поразходете се из народа – не сред медийните предавания, вестници и списания, реалити формати, фейсбук или друга утопия. Разходете се из действителността – най-антиутопичен е северозападът. Заповядайте там. А дали чрез задължително гласуване ще се постигнат най-силните протестни проценти вот през годините от 1989 насам (напр. 2009, лятото)? Бъдещето ще покаже, казвате, а ето, аз знам какво ще покаже (без качествени изменения, quality соншонжмо). Както и знам, че със сигурност това ще предизвика нарочно негласуване (в чужбина със закон така и така ще ги ограничат; демек сега е ред на граждански активните, които не се отвращават, но се съпротивяват – така ще отблъснем тях). Смешното е, че тези, които го предлагат, със сигурност печелят по един негласуващ в тяхна полза (тоест губят потенциален електорат).

(4) А ето, дори и учениците веднага ще посочат, ако им дадеш задача с условия и подусловия: народът успя да се преброи в голям процент електронно при преброяването 2011, защо тогава референдумите да не станат изцяло електронни? Отговорник: НСИ. Те знаят, могат и това им е работа. Те носят отговорност. ЦИК е за друго. Да не се бъркат двете каши: обществени референдуми и политически избори. Не е ли просто? Или мъртвите души в списъците. Аз знам именно как общините имат списъците на хората по адресните регистрации – във Варна, кв. Аспарухово, на улиците от циганската махала аз лично съм им предавал такива през 2001 и 2011, знам цялата им легалност и нелегалност, до човек. Да, заличаването от списъците е комай единствен способ за реално изчистване на избирателните списъци. Обаче защо трябва да се ограничават механично? Трябва да се пристъпи органично: имаме четири вида избори – парламент, президент, община и Европа. Някой може да иска да гласува само на едни от тях, другите не го вълнуват като гражданин. Ако ще изчистваме от избирателен списък, нека изчистим името едва след "голям шлем" на негласуването – след пропускане от избирателя и на четирите вида. И това звучи простичко. Апропо, и то е ненужно, а със сигурност е против конституцията (или поне против духа й, ако все още е жива и диша след няколко подобни законотворчески пролети.) Така и така се пече ново съдържание например на президентската институция.

(5) Гражданско неподчинение или гражданско потъпкване – казахме още в началото, че именно това се получава, когато властта е микс от политици и олигархия, пред тях са конниците на медиите, а зад тях пехотата на съдебната власт. Такова каре даже римляните не са могли да измислят. Настоящото правителство падна преди 3 години заради протести, почнали – о, чудо – в град Варна. Защо? Защото Варна и варненци отдавна са еманация на олигархичния феодализъм и вцепенението на държава пред икономическа групировъчна мощ. Както и очаквах (понеже аз съм описал протестите и помня, че бяха все млади хората), доста от тогава излезлите младежи сега са извън България. Предстои им заличаване. А пък пипат с мръсни нокти избирателния закон само партиите, които имат изградени избирателни машини – допреди петилетка това бяха само червените и етнистите; а вече са и саксиите – имат едно двойно цвете, много кадърно в избирателните игри на електорат.

(6) А пък за тази темичка отдавна се каня да драсна нещо, ама не мога и не мога да измисля какво точно. Преди години, като гледам какъв е едър капитализъм настал (от бивши комунисти предимно) и каква безнадеждна емиграция го подкрепя, си мислех могат ли или не могат сега да излязат в горите, в Балкана нови хайдути, нови чети, отмъстители народни, хайде, дори и партизани да са? Интересен сюжет. Винаги, като се мотам из някоя гора, ми идва наум. Но в пресования ми от сюжетостроене мозък веднага почват да се раждат пречки: а срещу кого ще излязат, кого ще трепят и громят (не че няма), кой ще им ятакува (не че няма), каква ще им е идеологията? И ето, в началото на 2016 в Странджа се появиха нови инджета. Ловят емигранти, защитават границата, аматьорската власт ги хвали, професионалната ги арестува. Но тези нови потери, сега български, по турската ни граница (пак иронии на филологията на историята) ме плашат не с вида си - а с това кой би могъл да ги използва. Например четите преди 1878 и партизаните преди 1944 – били са обичайно подкрепяни от Русия/СССР. В наши дни са популярни руските зелени човечета; ами ако нашите АТВ комити бъдат превърнати в комисари с нечия помощ – сега е хибридно военно време, нали? Ето нова задача с условия и подусловия.

Но всичко е неизбежно, господа: армия, църква, полиция, служби, охранителен сектор, организирани и неорганизирани престъпници, безработни цигани, бездомници и безделници - това е огромна армия от мъжаги, които си търсят изявата за тестостерона, либидото или егото. Всичко е възможно на тоя свят.