ОТ ВАРНА ДО КРАПЕЦ НА ШЕСТ ГУМИ [2]
- Ей, навремето, до осемдесет и девета, като раздаваха карти за почиване - разказваше или разсъждаваше Емо, - тук е било пълно с народ. Ама сега... при тая отдалеченост и непривлекателност на региона...
На Крапец дюната е огромна. Дълга, широка; всичко е върху пясъка - треви, тръни, храсти и дълголетни дървета. И боклуците. Вечер се виждат сиянията на Мангалия. Към Дуранкулашкото блато брегът окончателно улягва. Като стана въпрос за Крапец, баща ми каза:
- О, седемдесет и... коя беше, ще те излъжа... бях ученик, свирил съм там... чичо ти беше хванал едно гадже от рецепцията на къмпинга, тя искаше да се дави от мъка... чичо ти свиреше на барабани, аз замествах, който заминеше - я на бас, я на китара, я на барабани...
- Какво свирехте тогава?
- Какво... Шлагерите... Емил Димитров, тоз-оня...
Сега алеята от село Крапец е с разкъртен асфалт, едва достигащ останките от заведението. В южния край на дюната има вишка - стъпалата на първото ниво май липсваха, но беше достъпна. Не посмях да се кача. Там брегът е висок и добре се виждат пластовете на почвата - слой миди, слой пръст, слой вече не помня какво. Имам и снимка някъде из харда на тая тема.
Не стига, че дюната огромна, но и хората малко - чувствахме се съвсем като в пустош. На Емо не му хареса, не помня точното му усещане и определение. Той май го й каза на другия ден, като се бяхме махнали. Духаше силно вятър и хвърляше пясък по колелата. Уж ги завихме с найлоните, които носехме за дъжд; моят беше евтинийка, за покриване на секции при бояджийски ремонти, доста квадрати за 4 лева - накъса се веднага. Блатото май го споменах? На него отредихме появилите се комари; единствени за целия ни период на туризъм.
- Зззъп - изжужа ципът на комарника. Спахме всички в палатката.
Селото Крапец и то пусто - магазин, заведение, къщите сигурно се отдават под наем за познавачи, които прекарват лятото си тук. На мен всички подобни персони с отегчени пози над 330 мл бирка и небрежен мързелив говор ми мязат на софиенци, дошли у провинцията. До кметството имаше табло за обяви; открояваше се една муцуна на около шестдесетгодишен дядо с браздулично лице - издирваха го, не пишеше за какво.
Изгревът се случи нелош, но с панорамната снимка нищо не стана - хоризонтът, тази сакрална линия, на моята панорама излезе като прекършена гега; затова прилагам детайл.
И след Крапец къде? Пак на Камен бряг. Всичко добре, магазин, химическа тоалетна, вечно огънче (прекарана тръба земен газ, около пламъчето струпани камъни - нещо като първобитна носталгия с новотехнологично извлечени горива) - само дето една чешма няма, да си налееш, аман от минерална вода в регламентирани опаковки.
- Чешма? - казаха. - На казана.
Апропо, точно на отбивката за брега, срещу магазина, в двора на къщата има чешма, за която - главата си режа - всеки 1,5 човек си мисли: Абе тая баба ще ли ни даде да си налеем шише? Оградата беше пренебрежима, навярно някои изключваха и бабата от сметките. Към нас бабата беше услужлива. Не помня дали й оставихме нещо - помня, че изглеждаше свикнала да й оставят. На казана ни извадиха един маркуч, встрани, до коритото за водопой на добитъка. В мръсната вада имаше камара костилки от кайсии. Казанджията (този на снимката не е казанджията) го гледах същата година по телевизията - някой от интелектуалстващите телевизионери от по-младото поколение си намерил интелектуална ниша за репортаж. Понеже Емо и Мая са врачанци, казанджията си припомни работата в "Химко" през епохата на петилетките. Е, половин чаша ни наляха. А тъй като бяха минали четири дена, откакто омесвахме потта от карането, от жегата, солта от морето, прахоляка от пътищата плюс перманентния слънчев агрегат и естествения порив на лицевото окосмяване - малко е да се намери дума за външния ни вид. На снимките Емо изглежда приятно неглиже, тип археолог из Мала Азия, аз обаче изглеждам на все още неизлязъл от запой белезникав субект аканъ от провинцията, с коса, застинала във фризура в зависимост от това, шапка или кърпа я е обрамчвала денем. На връщане смених одеянието за колоездене - разкъсах ризата от първа част на парцали, направих си кърпа на главата - по-добре пират на вид отколкото сурат на зид (sic).
Ето го и моя нос - нос Антов. Няма го на картите. "Златолуспест гигант", както казва Смирненски. Докато правих тези коментари, една колежка видя снимката на носа и с типичната женска здравна рефлексия възкликна:
- Какво правиш ти, бе? Ще си докараш някое заболяване...
Там е работата, че нищо не правих. Само велосипедствах през август месец.
За да има обаче някаква полза от тази част, ще прекратя плещенето и ще публикувам натуралния списък, по който се подготвях за тръгването. Някои добавки бяха направени след размяна на имейли с Емо. Правя го и за пълнеж, но и със съвсем практична цел - когато тръгвам за някъде, да не ровя из листчетата в бюрото си или из директориите на компютъра, а просто да вляза в настоящия очерк, при това от всякъде, където има интернет. Пък и списъкът би бил полезен на по-разсеяните сърфиращи из мрежата или въвеждащи питанки в търсачките.
Списъкът:
[организиран тематично; със * са отбелязани факултативните вещи]
ВЕЛОСИПЕД
помпа, резервна гума, фар (с батерии), инструменти и материали (гаечни ключове, френски, петостени, отвертки, болтчета, шайби, гайки, лепенки, лепило, машинно масло, резервни чаркове, тел, чук [Емо]), въженца, шише
БИВАК
палатка, спален чувал, кече или надуваем дюшек (с помпа), надуваема възглавница, найлон, простир и щипки [Емо], плажен чадър*, китара *
БИТ
нож (мултифункционален), нож (ловджийски), фенери (диодни), хавлии (две), посуда и прибор (минимум лъжица - Емо), шишета и чашки (еднократни), тоалетна хартия, сапун, шампоанче, лекарства, анкерпласт и бинт (да не дава господ), кибрит, крем против изгаряне *, крем против комари *
ДРЕХИ
бански, долница, горница, тениски, бельо, шапки, кърпа за глава, джапанки, найлонови торби, носна кърпа
ХРАНА
консерви, зеленчуци, сирене, мед, филии, сол, цигари, бира, ракия * (снабдяването при велопоход е постъпателно, от посещаваните населени места; спиртът пречи на другия ден)
АКСЕСОАРИ
пари, очила (слънчеви), очила (диоптри), пътна карта, тетрадка, химикал, книга, фотоапарат (с батерии), документи, телефон (зарядно - за всеки случай), въдица (такъми) *, шах / табла / карти *, DVD (с личен архив) *