и з с л е д в а н е т о
Книгата е желание за потъване в литературата като изкуство, а не в литературата – рупор на нравствени, морални и прочие ценности. В този смисъл (без това да е самоцел) книгата стига до там, откъдето започва популярното (особено школското) говорене за литература. Това е естествен опит за затворен анализ на осем Вапцарови стихотворения – цикъла “Песни за човека”. Те сами си съзиждат контекст. Книгата е нещо като пособие на един частен поглед към творбите на Вапцаров и затова не е пълноценна без паралелно четене на самите творби. Заглавието е, разбира се, провокативно. Цели да по(д)веде читателското любопитство (да пожелае) да надзърне и зад корицата. А иначе основата е тази: нека четем – Вапцаров и всички големи поети – със средствата на литературната наука и с епидермиса на сетивата си.
Антов, О. Вапцаров на български. Варна, 2002 [+]
С е р г е й Е с е н и н :
Хората, нормално, изживяват крах. При поетите понякога е задължителен, а и те самите се стремят към него. При Есенин има три женитби. Първата е ранна, невръстна, така да се каже, неизбежна. Другата любов е Айседора Дънкан. Странно ви се вижда присъствието на това име, нали? И то във времето на Великия Октомври. Наистина, необичайна и лунатична изглежда историята на поетите. При това и тук има сватба. А още по-показателно е, че сватбата всъщност е фиктивна. Представете си тя, двайсет и кусур години по-възрастна, все едно му е майка или дойка, или робиня. Представете си, че нито тя говори руски, нито той – английски. Какво влечение – театрално, маскарадно, но и истинско, дълго, затегнато. Той заминава с нея из Европа, стига и в Америка. Той самият разказва за възмущението си в Америка; когато пристигат, вижда на сергията вестник с голяма снимка на Айседора и друга, негова. Грабва вестника, кара някой да му преведе статията. Статията започвала така: “Айседора Дънкан, великата танцьорка и т. н. (не цитирам точно) се завърна наскоро с руския си съпруг С. Есенин.” И за него повече ни ред. Той хвърлил вестника, влязъл в ресторанта и се запил с някакъв негър. (...)
Есенин, С. Няма вече връщане назад. Превод от руски - О. Антов [+]
Преводът на едно стихотворение е като прехода от дете към възрастен - както и да го преведеш, все ще съжаляваш. (Соломон Горгий)
и з д а д е н а т а п р и ж и в е
Ако определят поезията като "камерно, елитарно" и пр. изкуство в голямото литературно родословие и ако това е така, то е не защото я чете някакъв елит, а понеже тя, поезията, е изкуство на препрочитането...
Мерилото на една поетична книга e не в позата на лавицата и шрифта на корицата, не в жеста на отваряне и в прегледа върху съдържанието, не в познанството с автора и с рекламата на неговите "спиралоцентрични, пара- и метафизични кръгове" и божем "търсения", не е в цифрата на тиража и в лотарията на речниците, не е дори във факта на еднократното и педантично изчитане, още по-малко в ритуалната интонация на публичното възвестяване - всичко това е статистика.
Мерилото на една поетична книга се състои в това колко пъти тя ще бъде препрочетена (сиреч пожелана), пък било то и от един само читател (извън автора).
Антов, О. Него го няма от няколко часа. Варна, 2004 [+]
ц и к ъ л ъ т
“Моят стопанин четеше много. Винаги съм се чудел как може толкова да чете. Но явно четенето също се превръща в навик, в новоустроено сетиво, което трябва да се задоволява. Чудил съм се и какво толкова чете. Прегънал крак, във всякакви пози той седеше в мен с часове и четеше. И когато се задоми, нищо не се промени. Около него писъци и рев, а той чете. Но какво, какво четеше, какво бе заглавието на милиардите книги, преминали през погледа ми – не мога да ви кажа.
Аз не знам азбуката.”
Фотьойлът на Соломон Йолк [+]
От няколко дена го чакаха да завали. Зимата излезе студена и за празниците обещаваха сняг. Обещаваха непроходими пътища, петдесетсантимет -рово снежно денонощие. А ако студът оцелееше, и белият свят щеше да оцелее за дълго.
Стигнах на лозето в ранния следобед и се заприготвях за неколкодневно лагеруване. Трябваше да свърша това-онова, да попрочета това, да понапиша онова. Вкъщи нямаше как – синът викаше, жената – глупава, не ме разбираше. Всичко ми пречеше, така поне бях решил, макар че не се заблуждавах. Пречех си най-вече аз самият. Заблуждавах се уж да се успокоя, но развенчаната заблуда стяга шапката допълнително. Нейсе, на лозето щях да съм сам, така че трябваше да уравновеся душевното си дишане. Трябваше. [+]
Полето на вечното мечтание, деца, е направено от сняг, но не от онзи лепнещия, тежък и студен сняг, а от сняг, подобен на прах от тебешир, затова всеки, попадал в полето на мечтанието, като се прибере в широкия свят, оставя подире си бели следи; това го казвам аз – сивият вълк на мълчанието, а малкия Шипуч открих в дните на големия глад. Скитах по нагънатата, просната посред събиращите се хоризонти велика равнина... [+]
Това е още едно, неиздадено приживе, произведение на Погодин Д.
От редакторите [+]
Тази скромна повест е кавър-версия на прочутите “Записки от подземието” на Фьодор Михайлович Достоевски. И понеже ние чувстваме Фьодор Михайлович така, както чувстваме родния си баща, не се свеним да заимстваме от него думи, идеи и хрумвания, а напротив – гордеем се с това. И понеже Записките на Фьодор Михайлович се състоят от две части и втората е наречена “По повод мокрия сняг”, ние единодушно решихме да наречем нашата повест... [+]
Тази фантазия (всъщност реминисценции, китка от стари неща, авторски палимпсест) е недовършена, биде написана заради един конкурс и неговата тема. Ала понеже [фантазията] бе отхвърлена, авторът горко се разплака и като се успокои, зарече се да не я обяснява, нито довършва – и отиде да играе табла. [+]
с т и х о с б о р н и к ъ т
Антрактът е в три действия.
Индексът от заглавията на циклите изглежда така:
1
Обаче / колкото внимателни да сте, / ний, статуите, сме такива.
2
Ти знаеш, / дъхът ми спира, / когато всичко ми омръзне, / и все бълвам думи.
3
Остана само / един глупак / недоволен. / Да. / Обаче...
Индексът е съставен от дума, фраза или стих от стихотворенията в съответния цикъл.
Впрочем много обяснения за нищо. [+]
ц и к ъ л ъ т
Мерион – полувъзрастен човек с гуша като лигавник, мустаци като четка за тоалетна чиния и теме, лъскаво като мотоциклетна каска – се събуди и докато търкаше илиците, служещи му за очи, докато отвиваше планината, служеща му за корем, и докато размърдваше с мъка плавниците, служещи му за крака, усети, че лежи върху малка локва кръв. [+]
Силенций се събуди. Лежеше по гръб. В просъница размърда ръце и крака и усети нещо странно – сякаш имаше не по две ръце и два крака, а по три. [+]
Агенор се събуди с усещането, че сърцето му е спряло. Надвеси се от прозорчето на локомотива и се огледа. Гарата беше тъмна. [+]
Ан Това се събуди и разбра, че сънува. По какво разбра? [+]
Телефонът се събуди:
– Дз-з-ъ-н-н…
– Асене! – викна майката от кухнята на бащата в хола. – Вдигни телефона! [+]
Тъпият вятър не стига, че ме събуди, ами ми и удари такова листо през лицето, че едвам смогнах да се задържа в цепката на кората, иначе щях да падна долу при свинете или в калта и нищо не можеше да ме спаси от сдъвкване или задушаване... [+]
“Мила ми Венето!
После отечеството най-много съм обичал тебе. После отечеството заобича само мене, а тебе забрави. (...) Събуждам се днеска." [+]
Мама ме събуди в шест и половина:
– Ставай, Егонтчо…
– Няма!
– Ставай!
Станах. [+]
е д и н
- Три частни писма
- Пенсионерът (очерк)
- Аферата с откраднатия рентген (петминутна ТВ кримка)
- Записки от тоалетната
- На гости у дявола
- - - -
- Шано или Никому неизвестното евангелие на Ноша
- Кандидат-студентски фейлетон
ц и к ъ л ъ т
- Развод
- Врабче и синигер
- Любов
- Времето и хората
- Съпернички
- Царският жезъл
- Аз съм Сънчо
- Фундаменталният спор
.: вход :.
ц и к ъ л ъ т
Жабчо мечтае
Жабчо решава кръстословица
Жабчо събира малките жабчета
Жабчо говори насън
Жабчо се оплаква
.: вход :.
п и е с к а т а
Очаквайте!
В о д е в и л п о Д о с т о е в с к и !
Сценичен превод на едноименния разказ на Фьодор Михайлович. Водевил в две действия. Отбелязаните със звездичка * реплики са казани от героя наум или са авторова реч; с ** са добавените от сценичния преводач [О. Антов]. Обърнете внимание колко рядко и инцидентно има *, нежели **. [+]
М и т о л о г и ч н а т а п р о з о д и я
Какво става, ако напишете нещо на една гола табела и тя ви отпрати в написаното? Ами какво може да става - разходка напред-назад из времето и въображението. Предлагаме ви една екскурзия до Елада, среща дори с Него, гръмовержеца Зевс; като ви омръзне, пък се прехвърлете във Верона - за неизвестната досега истинска история на враждата между Капулети и Монтеки. Най-накрая ще се върнем тук и сега и то не къде да е, а право в парламента. Е? Идвате ли? [+]
Н а р о д о п с и х о л о г и ч е с к и я т ф е й л е т о н
Очаквайте!
Е в а н г е л с к а т а к а в ъ р - в е р с и я
Очаквайте!
П о д е й с т в и т е л е н с л у ч а й
Очаквайте!
Този сайт е защитен с авторско право от закона, съвестта и честта на посетителите. При цитиране и позоваване на факти, материали, преводи, тезиси от страниците на проекта бъдете коректни да посочите като източник Anapest.Org.
© Проект на Огнян Антов
© Авторски Web design