Някому ще се сторят смешни тези аматьорски опуси (демек напъни) и си е така, аслъ. С компютърно микрофонче, забучено в книгите на етажерката, с найлонови китари, чийто звук от софтуерно чистене на шум остава в петите. С школското блендово и динамично ограничение на клавир за стотина долара, с импровизационното пеене и далеч не импровизирани фалшивини. С учене в крачка на разни програми и технологии, с ужаса от осъзнатия недостиг на знания, техника, чалъми, таланти. И си е така, аслъ. Но какво пречи на самодееца?

* Линк за външен сървър, където ще имате възможност да изберете прослушване или сваляне. Отговорността за отварянето е на сървъра.

За някои от опусите нищо смислено не може да се каже. За другите - или лошо, или нищо. Това, което ще се набие на уши, е неравностойността във всичко, но и в звученето. Причината е, че тук е първият ми запис (кавърът Could We Start Again), когато още не ми бе ясно ехо отде да сложа, а китара бе во веки фалшивата орфейка. Откриващият инструментал пък е направен по повод новия инструмент (закупен с тринайста бюджетна заплата); A Tribute To Our Lord е почит не толкова към господ (е, и към него, разбира се), колкото към Джон Лорд.

За пеенето няма колебания - излагация отвсякъде. И не защото е записвано джаста-праста, без много-много връщания, с неподходящ микрофон и с неумение за обработка - а защото е компромисно и на места фалшиво. Фалшиво е и цялостното смесване - нещо, в което никога няма да се постигне напредък без професионална помощ.

Пред бара е традиционен опит, но вокалът - нота и изпълнение - провалят останалите усилия. More Than и Don’t Go са двуезични - редуват се български и английски куплети или куплет-рефрен. Пример за типичен лигав мазен естраден поп е Опитвам пак, измислена на улицата. Змия сега, когато правя тоя обзор, все още не е довършена и затова ми се привижда перспективна, ала съм уверен, че когато взема да чистя и смесвам, ще пропадне и тая надежда. You know what I mean.

В музикално отношение всички парчета приличат на някое от световната музикална христоматия - мотив, похват, подход. Друго характерно за тях е, че там, дето не е доизмислено соло или инструментално уплътнение, влизат разни радиотеатрални форми. Текстовете са същият полуфабрикат. На английски по-лесно се пеят и уйдурдисват глупости, но на български, като няма вдъхновение и време за такова, се нагласяват всякакви мрачни, размити, модернистични словосъчетания, пеещият герой или е непознат, или непознати скитат из стаята му, ту сънува змии, водещи го към гробищата, ту кисне пред бара и се прави на рок-екзистенциалист.