за проекта | книга за гости | e-mail

Оп. 54

В БЛАТОТО НА ЖАБЧО

стихове за деца





Жабчо ЖАБЧО МЕЧТАЕ

Ехей, да бях аз по-богат,
че да зарадвам всички
с басейн голям като палат –
със хиляди вълнички,
със водопади милион,
със милиард фонтани
и техните искри за фон
в една дъга събрани!

Да построя басейн прочут
ехе-е-ей – ми е мечтата…

Но вътре ни един обут! –
Това да не е блато!



ЖАБЧО РЕШАВА КРЪСТОСЛОВИЦА

“Зелена скачаща гадинка,
най-често се цамбурка в блато.”

Каква зелена животинка
побират в четири квадрата?
Дали пък не е гущер? Нé е.
С пет букви гущерът е … Дa, бе!
Какъв съм глупав! Туй поне е
съвсем елементарно: ЖАБА!

Нататък… “Птица дългокрака
със клюн голям и страшно дълъг.”

Е, стига с тези…! Чакай, чакай,
дали да не напиша “гълъб”?
Ще пиша, пък каквото стане!
Гъ-гъ-лъб… Боже! Пак съм сбъркал –
шест букви трябват, жабуране…
О, ужас! Ду….ма…та… е… ЩЪРКЕЛ!



ЖАБЧО СЪБИРА МАЛКИТЕ ЖАБЧЕТА

КВАК. Диктувам правила
за реда във мойто блато:

Всеки с клюн, пера, крила
тук персона е нон грата!

И пазете тишина
в два до четри, до минута!
Не играйте на война,
стига с тази пата-кюта!

Още нещо! Докога
ще ви казвам да сте чисти!
Хубаво да си помисли
всеки мръсен отсега!

Ей, размътихте водата
с вашто бум и пляк, и пльок!
Да си търси друго блато,
който влезе пак със скок!

И помнете! Всеки бяга
от едничък птичи крак!

…Тези правила засягат
мойто блато. Казах. КВАК.



ЖАБЧО ГОВОРИ НАСЪН

Живей ми се в квартал
със много, много кал,

със тиня до уши,
така – надлъж и шир;

в един апартамент
с тапети облепен,

с тръстичена стена,
а покривът – с луна…

Но не! Не искам кал
и тиня за квартал!

Та моята среда
е в бистрата вода

сред плуващ треволяк,
позеленял трънак –

с рибоци да дружа,
по цял ден да лежа!

Но не! Не ща вода
и риби за среда!

Аз искам за десерт
да ми се поднесе

след обеда ми днес
и щъркелът в кафез!


Жабчо
ЖАБЧО СЕ ОПЛАКВА

Случи се съвсем внезапно.
С клюна остър той ме цапна
и ме грабна за вечеря.
Точно мене ли намери!

… И сега съм му на гости.
Наредили сме се просто –
аз му готвя и го храня,
той ми служи за охрана.

Всичко е прекрасно, но…
притеснява ме едно:

Ох, дано не ме изгонят
вън годишните сезони!
Пролетта си е нормална,
но пък есента е кална,

лятото е страшно прашно,
зимата – ужасно страшна!
Ледена!… Чак хващам хрема
тук – на щъркела в корема!

[1996]





Още стихове в Anapest.Org:

съдържание:
бележка:
Скиците и контурите на Жабчо са дело на © Надежда Антова [1996]. Цветното решение е компютърна 'paint' реализация на седемгодишния й племенник [2007].
оЩе СТихоВе
АКцеНТи в Anapest.Org


TABULA RASA! | DE RERUM NATURIS | ИЗДАНИЯ | АУДИО | ФОТО | БИБЛИО

начало | за проекта | книга за гости | e-mail


© Проект на Огнян Антов
© Авторски Web design