
На 17 срещу 18 декември заваля във Варна първият сняг - тежък, мокър. Валя целия ден, та слава богу (температурата на въздуха бе над нулата, един градус, та) не можа да натрупа. Разтапяше се на асфалта и в пръстта, но полепяше като магнит по клоните. Предварвайки нещата, ще съобщя, че след като спря да вали, температурата падна под нулата, та започнаха пързалките по тротоарите - пързалки за големи и малки. 18 часа по-рано и само градус по-ниско - щяхме да обуваме валенките и да валяме из дълбок сняг... или хайде, при нас обичат да казват апрески. Но всичко това няма отношение към изображенията по-надолу... [+]
1
Хронологично очеркът трябва да започне със снимка от предния ден, снимка от гарата, където от пощенския вагон свалят превозните средства на семейство Младенови. Емо е велосипедистът вляво, ядящ баничка. Мая е седнала и се е усмихнала. Моя дребнавост е субектът с ризата... [+]
2
- Ей, навремето, до осемдесет и девета, като раздаваха карти за почиване - разказваше или разсъждаваше Емо, - тук е било пълно с народ. Ама сега... при тая отдалеченост и непривлекателност на региона... [+]
3
На отиване поради известни обстоятелства не обърнахме внимание на нос Калиакра: пропадна планът ни да спим в Каварна, в крак преустроихме намеренията, бързахме да не ни свари високото слънце, не познавахме още пътя и прочие. Ставахме рано, тръгвахме малко след седем, въртяхме не повече от два-три часа. Ранното каране излезе възлово и по отношение на носа... [+]
.:Достоевски - за войната 1877-1878
.:предлагаме културен тотализатор
.:Нарцис (начало на историята)
.:завръщане в миналото (1851. Петербург)
.:на гости у дявола - трета част (76 години след Смирненски)
начало | за проекта | книга за гости | e-mail