Гогол

×

Гогол, Николай Василиевич

Ревизор : Комедия в пет действия / Николай Гогол. - Варна : Anapest.Org, 2016. - 96 с.; PDF 308 КB, Times New Roman, 12 pt; A5.

Съдържа: Бележка от редактора; Биографична справка

УДК 886.7-2

Бележка от редактора

През есента на 1835 г. Гогол е завършил пиесата си "Женитба" и моли Пушкин да му даде сюжет за комедия - "смешен или тъжен, но чисто руски". Известно, че идеята за "Ревизор", както и за "Мъртви души" са дар на Гогол от Пушкин. Декември 1835 г. пиесата вече е написана.

През 1842 г. в събраните си съчинения Гогол прави последните поправки и добавки в комедията (до нейния окончателен вид): лъжите на Хлестаков са още повече хиперболизирани; преработена е важната заключителна сцена; вмъкнато е знаменитото обръщение на Градоначалника към публиката "На кого се смеете!..." (казват, предизвикано от неизменния силен смях в салона на онова кулминационно място).

Любопитното е (особено за литературоведите психоаналитици), че и в двете комедии на Гогол, както и в "Мъртви души", героят завършва по един и същ начин – с бягство.

Е-Издание на Anapest.Org

Под редакцията на Огнян Антов

* * *

Биографична справка

[Източник: Уикипедия]

Николай Василиевич Гогол (на руски: Николай Васильевич Гоголь; на украински: Микола Васильович Гоголь) е руски писател. Роден е в имението на баща си, което се намира край град Полтава, в днешна Украйна. Разгледано от този аспект, може да се твърди, че Гогол е и yкраински писател. Най-известната му творба е романът „Мъртви души“, разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман.

Роден е на 1 април 1809 г. (стар стил 20 март 1809) в местечко Сорочинци (днес село Бельшие Сорочинцы), Украйна, като живее в чифлика на родителите си. Баща му е образован и благороден човек. През 1828 г., твърдо решен да стане писател, отива да живее в Санкт Петербург.

Там той се издържа сам. Въпреки че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал.

Гогол сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и „Литературная газета“, като така е въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. С творбата си „Омагьосаното място“ от 1831-32 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник лектор по световна история в Санкт-Петербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането.

Умира от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване да изгони дявола от себе си, на 4 март 1852 и е погребан в гробището на Новодевическия манастир. Последните му думи са: “Ще се смея през сълзи.“