Вазов

×

БЕЛЕЖКА ОТ РЕДАКТОРА

Вазовата комедия е едноактна шега с фейлетонни, водевилни, фарсови, характерологични и пр. похвати. Сюжетната ситуация с едно изречение: Главният герой от две години не чете вестници, намразил ги е заради продажността и низостта им, ала около него всичко е вестници и вестникари: приятелят му е маниак на вестници, чете ги по цял ден; синът му тайно издава вестник; дъщеря му тайно се води с вестникар, а друг вестникар го изнудва и всичко дружно се влияят от неговата страст по новините от актуалната през 1900 година война на бурите с колониалните британски войски.

Какво прави впечатление?

(1) Всички герои до един се проявяват двулично:

- бащата мрази вестникарите, но се оставя да го изнудват, а накрая кандисва на зет и син вестникар;

- жена му дебне какво ще му е настроението и според него решава какво, как и доколко да говори и разкрие или да премълчи;

- приятелят му държи противната страна в бурската война, ала като е за келепира и успеха на имотна сделка, обръща приказката си, за да се докопа до подпис;

- синът му гони и бие продажния си колега вестникар, а сам съветва да се пише по неговия начин;

- дъщерята и кандидат-зетят вестникар са за чисто и честно слово, ала склоняват да представят пред ядосания баща зетя като друг човек и той се оплита в лъжи;

- героят на продажния тип вестникар пък си е с основна характеристика двуличие - той изнудва.

(2) Това всъщност решава и превеса на фейлетонния подход пред комедиографския: в общество, в което няма изцяло положителен герой, няма и как да бъде застъпен назидателно-разобличителен елемент. Оттам следва необосновият, скоротечен и изкуствен финал-развръзка - героят се преобръща наопаки, а санкцията на победилата правда не съществува и във финала зейва дупка.

Това е например основна персонажна разлика, ако сравним с "Криворазбраната цивилизация" на Войников.

Ако Вазов беше развил борбата идеали-продажност, щеше да се наложи и второ действие, и още един поне възлов герой.

(3) Сравненията и влиянията.

"Чичовци" е първото голямо влияние. Двойката Хаджи Смион - Иванчо Йотата виждаме и тук с не по-малък комичен заряд. Дори приятелят е назован по същия начин: Иванчо.

"Криворазбраната цивилизация" влияе със семейната схема (баща доминант, майка роб, син и дъщеря със свои нови представи и мераци; елементи на сблъсък на поколенията, цивилизационни проблеми). Липсва чужденец - отрицателен герой (като Маргариди), както и изцяло положителен такъв (като даскал Митю).

(Затова казахме най-горе, че това е по-скоро едноактна шега, нежели пълноводна комедия.)

20 години по-рано румънецът Караджале пише "Господин Леонида и реакцията". Интересното е, че става дума за камерна битова пиеса, в която комичното се изгражда чрез обикновения човек, поставен на шумен политически фон. При Вазов имаме подобна ситуация - доколкото настроението на главния герой, а оттам и поведението на околните, е поставено в зависимост от политиканството му.

(4) Най-развито е комичното по отношение на всичко, що е вестникарско. Първо, друго в света на пиесата освен вестникарство (новини, морал, съдбовност, действия и т.н.) не съществува. Второ, Вазов пародира своята тема от разни страни, като най-запомнящи се са напътствията за правене на журналистика (отлично актуални за българската жълта, а и нормална преса към годината на тази бележка, 2013), които могат да се съберат в мининаръчник; запомнят се и многото пародирани имена на вестници, в които пък се крие вестникарският нагон на българина.

Влезте през 2013-а в някоя регионална библиотека, потърсете отдела за периодиката и ще се изумите колко вестници и списания списва българският автор, списвал и ще списва - знайни и най-паче незнайни.