По въпроса за средното образование гл. ас. Тити Анапест, в каквато и да е полемика, си знае едно:

– …Къде е бедата? Бедата е в това, че за да има учебен процес, е необходима дисциплина. Не може от задните чинове да крещят и псуват учителите, а другите, предразположените към учение, в това време да попиват знанията прилежно и ефективно. Едното изяжда другото, грубата сила – помните Гео Милев – надделява над слънчогледите. Обикновено за незнанието на учениците обвиняват учителя. Но какво да стори учителят, когато той е длъжен да обръща огромно внимание на кряскащите, на изоставащите, на незаинтересуваните, а с това съкращава вниманието и отглеждането на онези, които ще развият в бъдеще културата си? Той, разбира се, не може да постъпва другояче… но собствено… сега демокрацията е пренесена в училище, но не като свобода на мисленето, а като някаква своеобразна свобода на знанието – ако искам ще уча, ако не ща – няма. Е това училище ли е? Демокрацията в училище сега я разбират по Достоевски: всичко е позволено, щом няма безсмъртие – сиреч щом няма да си вечно ученик или навеки отритнат, разбирай: изключен. Това убива училището. В кварталните училища положението е страшно – там някой ден ще извадят и автомати, не само пистолети – помнете ми думата! Наскоро имах един ученик, частен, осмокласник, който трудно четеше, а беше умно и чевръсто момче, комбинативен ум, но необразован в тези първи най-решителни за навиците начални години. Защо е така? Защото училището, откъдето идва, е такова – с труднодостъпна дисциплина, с учители – роботи, изоставили надеждата да се преборят… и това сега, сега – а в бъдеще? А тогава, когато тези като моя ученик, за които училището не е ценност – когато те дадат поколение? (…) Колкото и парадоксално да звучи, “тоталитарният” ред е свръхнеобходим в училище. На запад мислите, че не е така? Ами дори униформите, дори окачените по стените училищни правилници и правила и строгите етикети в общуването?… Външно досущ като при дивия период на комунизма, без последния, разлагащ се период, от който останаха само знамената и връзките сини и червени… Но за училището освен “тоталитарен ред”, който да способства спокойствието и условията за набор и боравене със знанията – освен това има и още едно задължително условие: свобода на мисленето. Свободата, гарантираща изправността и недеформираността на понятията и категориите. Сега безспорно имаме второто. Но липсата на първото го малко или много обезсмисля и ще доведе в лошия случай до девалвирането на ценности и ще трябва те да се преформулират, а кои от нас са подготвени за това? Ето. В комунизма имахме първото, но липсата на достоверна понятийна култура ни принуди всичко да прекатурваме и подложим на преосмисляне. А училището е тромава система и там още дълго старите понятия на много, дори и млади, учители ще са в дисонанс с новите дадености и това ще нагнетява все повече катастрофичност в бъдещите проблеми на училището. Но впрочем… това е една широка тема и аз не трябваше да я подхващам… Пък и сигурно сега си мислите: Отстрани е лесно да се приказва!