Извадено от книгите, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Под редакцията на Огнян Антов

По категории

Посетете още

Репортаж
Свидетелства от Херсонската трагедия: „Старица от улица „Фиалкова“ чукаше-чукаше по прозореца…“
Сн. от цит. ст.Сн. от цит. ст.
Превод от руски: Огнян Антов

Разказва Ирина, 44 години, Голая Пристань (окупирана територия):

Ние с децата сега сме в едно село, него наводнението не го застигна. Наши познати избягаха от окупацията още в началото на войната, оставиха ни ключове за всеки случай. Ето и този случай дойде. Условията ни са лукс: разполагам с цяла стая с голям диван, където заедно спим с децата. Храна имаме, питейна вода също, така че ще оцелеем.

Аз цяла седмица себе си даже в огледало не съм поглеждала. Днес за първи път се видях – ами то цялата ми коса е посивяла. Какъв ад ни устроиха руските „освободители“ – ненавиждам ги.

Втори ден сме в окупация и всеки ден ни е като последен. Но до шести юни имах дом; като вляза вътре и затворя вратата, можех да си представя, че война няма, че скоро от работа ще се върне мъжът ми, а децата – от училище. От половин година децата ми не ходят на училище. От половин година не съм виждала мъжа си. От всичко ни лишиха. Сега сме клошари. Хиляди хора станаха клошари заради този проклет П*тин.

Добре, че се сетих да отведа децата при роднини, които живеят на най-високата точка в града. Отначало планирахме да прекараме наводнението на чардака, но водата взе да се покачва много бързо и на мен ми стана страшно. Хванах децата за ръце и хукнахме при роднините. Колкото повече се отдалечавахме от дома, толкова по-малко вода имаше, страхът поотстъпи. Струваше ми се, че всичко бързо ще приключи. Е, ще се позадържи малко водата, ще пострадат градините и мебелите, но няма да има катастрофа.

Като оставих децата, реших да се върна вкъщи – опасявах се, че цялата електроника ще потъне. Най-вече за компютъра и лаптопа се притеснявах. Водата в моя район беше до коляно. Взех да влача техниката на балкона. Мислех си: ще пренощувам горе, а утре водата ще почне да се отдръпва, ще прибера и децата.

През нощта започна нещо страшно, водата се покачваше много по-бързо, за разлика от деня, течението се усили и понесе кал и боклуци. Като съмна и видях, че домът ми е покрит с вода до средата на прозорците, разбрах, че няма да я бъде – скоро водата ще стигне и чардака. Слязох долу, водата стигаше до гърдите, и се запробирах към портата. Течението буквално ми спъваше краката, пързалях се по глината, падах няколко пъти, но успявах все за нещо да се закрепя с ръка и да се изправя. Честно да си кажа, докато бях във водата, не бях сигурна, че ще оживея.

Когато стигнах до къщата, където бяха децата ми, там водата бе половин метър, мебелите потопени. Няколко дни ние, цяла тълпа, седяхме на балкона. След седмица с лодка се добрахме до сушата и заминахме за селото.

Мой родственик с приятели от първия ден плава с лодка на весла, прибираха хората от покривите. Прекарваха ги към места, които са по-малко потопени. Но не всички успяха да се спасят. Старица от улица „Фиалкова“ чукаше, чукаше по прозореца, направо от водата. Мъжете не можаха да се доберат до нея заради газова тръба, а водата там – до покрива. Докато се опитваха да я стигнат, старицата потъна.

На улица „Полякова“ не беше така дълбоко като в други райони. Там обаче млада жена трудно ходеше, на ръце с пеленаче. Течението я спъна и не можа да удържи детенцето – водата го отнесе моментално, до ден-днешен тялото не са го намерили.

Познато семейство от улица „200 години Голая Пристань“ се удави: бащата, майката и бабата. Първата нощ те писаха в местния чат, умоляваха за помощ, че ги залива. После говореха, че доброволци са доплували до тази улица, но хората в лодката са били ужасно много. Освен това всички спасяват своите животинки – и заради това не е имало място. Като евакуирали хората с котки и кучета, върнали се за моите познати, но вече ги нямало на покрива. Решили, че някой друг ги е спасил. Но не – след шест дни намериха телата им там, на двора.

А най-страшното беше, че през цялото време, докато сме по балконите, обстрелът продължаваше. И сега продължават. На осми юни снаряд удари лодка с хора, които се опитваха да се евакуират. Загина 32-годишна бременна жена. Тя се опитвала да спаси баба си и дядо си от потопа и попадна под обстрел.

Изобщо из града сега има много трупове. Какво ще правим, не е ясно. Казаха: да се погребват по дворовете, никой няма да ги извозва. А пък водата още не навсякъде се е отдръпнала, удавниците плуват в собствените си къщи.

Аз лично видях лодка на Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация, дето седяха спасители, облечени в ярки дрехи, и позираха пред доведената от тях журналистка. После ще я покажат по руските канали – как се трудят неуморно и спасяват жителите на нашия град. Ако наистина правеха това, което са длъжни, загиналите щяха да са по-малко. Много се простиха с живота просто затова, че не дочакаха помощ. Хората висяха по покривите, но стените на къщите поддаваха и те се срутваха.

t
f
16.06.2023 (пр. 24.01.2024) | Знаци: 4738 | Прегледи: 365 | Сподели:
Съдържание (101) Имена (43) Показалци (12) Галерия (95) Файлове (5) Препратки (4)