Извадено от книгите, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Под редакцията на Огнян Антов

По категории

Посетете още

Наука
Рандал xkcd.com Мънро отговаря (и рисува) в „Какво би станало, ако“ (What If) на тема: УНИЩОЖАВАНЕ НА НАСТИНКАТА
Рисунка: авторът Р.М.Рисунка: авторът Р.М.
Книгата е:
Мънро, Рандал
Какво би станало, ако...? : Сериозни научни отговори на абсурдни хипотетични въпроси / Рандал Мънро ; Прев. от англ. Елена Филипова . - София : Изток-Запад, 2019. - 320 с. : с ил. ; 24 см.
Прев. по What if? Serious scientific answers to absurd hypothetical questions / Randall Munroe.
Съдържа: Библиогр. с. 311-319

Излязла в оригинал 2014 © by xkcd Inc. All rights reserved.
Цит. стр. 127-131. Бележките в квадратни скоби [] са на автора.

ВЪПРОС: Ако всички хора на планетата стоят далече едни от други за няколко седмици, няма ли бъде унищожена настинката? - Сара Юарт

ОТГОВОР: Дали си струва?

Настинката се причинява от най-различни вируси, но най-обичайният виновник са риновирусите. [Всяка инфекция на горните дихателни пътища всъщност може да бъде причина за „обикновената настинка“.] Тези вируси превземат клетките в носа и гърлото ви и ги използват, за да произвеждат още вируси. След няколко дена имунната ви система ги забелязва и ги унищожава [Всъщност причина за симптомите ви е имунният отговор, а не самият вирус.], но не и преди да сте заразили, средно взето, още един човек. [Математически – това трябва да е вярно. Ако средната стойност беше под единица, вирусът щеше да отмре от само себе си. Ако беше над единица, най-накрая всички щяха да са с настинка през цялото време.] След като се преборите с инфекцията, ставате имунизирани срещу този конкретен риновирусен щам – имунитет, който трае с години.

Ако Сара ни сложи всичките под карантина, вирусите на настинката, които носим, няма да имат нови гостоприемници, към които да прескачат. Дали тогава имунната ни система няма да унищожи всички копия на вируса?

Преди да отговорим на този въпрос, нека разгледаме практическите последици от такъв вид карантина. Общата годишна икономическа продукция на света е от порядъка на 80 трилиона долара, което говори, че прекъсването на всякаква икономическа дейност за няколко седмици ще струва много трилиони долари. Шокът за системата в резултат на една световна „пауза“ лесно би могъл да предизвика глобален икономически срив.

Общите хранителни запаси на света вероятно са достатъчни, за да ни стигнат за четири или пет седмици карантина, но храната ще трябва да се разпредели предварително на равни дажби. Честно казано, не съм сигурен какво бих правил аз със зърнени запаси за 20 дена, стоейки сам нейде из полята.

Световната карантина ни отвежда и до друг въпрос: колко далече можем наистина да застанем един от друг? Светът е голям, но и хората са много.

Ако разделим земната суша поравно, ще има достатъчно място, за да получи всеки от нас малко повече от 2 хектара, като най-близкият човек ще е на 77 м.

Макар че 77 м вероятно са достатъчно разстояние, за да спрат преноса на риновирусите, това разстояние ще си има цената. Голяма част от световната суша не е приятна за пребиваване в продължение на пет седмици. Много от нас ще трябва да стърчат в пустинята Сахара [450 млн души – според населението на планетата към 2014 г.] или в Централна Антарктида [650 млн]. По-практично – макар и не непременно по-евтино – решение би било да раздадем на всички хора костюми за биохимична защита. По този начин бихме могли да ходим насам-натам и да общуваме, дори да продължим известна икономическа дейност.

Но да оставим настрана практичността и да се заемем с истинския въпрос на Сара: дали това ще свърши работа?

За помощ при отговора се обърнах към професор Иън М. Макей, експерт по вирусология от Австралийския център за изследване на инфекциозните заболявания към Университета на Куинсланд.

Д-р Макей каза, че тази идея наистина е донякъде разумна от чисто биологична гледна точка. Той обясни, че имунната система изчиства напълно риновирусите – и другите респираторни РНК вируси – от тялото; те не се запазват след инфекцията. Освен това ние, изглежда, не си предаваме взаимно риновируси с животните, което значи, че няма други биологични видове, които да служат като резервоари за нашите настинки. Ако риновирусите не разполагат с достатъчно хора, между които да се движат, те измират.

Такова вирусно измиране наистина е било наблюдавано сред изолирани популации. Отдалеченият архипелаг Сейнт Килда, далече на северозапад от Шотландия, векове наред е приютявал население от стотина души. Островите били посещавани само от няколко кораба годишно и страдали от един необичаен синдром, наречен кнатан-на-гал, или „чуждестранната кашлица“. В продължение на няколко века кашлицата заливала острова като по часовник всеки път когато пристигнел нов кораб.

Точната причина за епидемиите е неизвестна [Обитателите на Сейнт Килда правилно определили корабите като причинители на епидемиите. Медицинските експерти навремето обаче отхвърлили тези твърдения, отдавайки вината за епидемиите на начина, по който островните жители стоели навън в студа, когато пристигал кораб, и на това, че пиели прекалено много, празнувайки новодошлите.], но риновирусите вероятно са били отговорни за много от тях. Всеки път когато пристигнел кораб, той навярно е донасял нови щамове вируси. Тези щамове след това обикаляли островите, заразявайки практически всички. След няколко седмици всички жители вече имали нов имунитет срещу тези щамове и след като нямало къде повече да отидат, вирусите измирали.

Същото вирусно прочистване най-вероятно би се случило сред всяка малка и изолирана популация – например сред оцелели корабокрушенци.

Ако всички хора бъдеха изолирани едни от други, сценарият от Сейнт Килда би се разиграл в общовидов мащаб. След седмица или две настинките ни биха отминали от само себе си, а здравите имунни системи биха имали предостатъчно време, за да изчистят вирусите.

За нещастие, има една спънка и тя е достатъчна, за да обърка целия план – не всички имаме здрава имунна система.

При повечето хора риновирусите се изчистват напълно от тялото до десетина дена. Историята е по-различна за онези, чиято имунна система е силно отслабена. При пациентите с трансплантации например, чиято имунна система е изкуствено потисната, обикновени инфекции – в това число риновирусите – могат да продължават със седмици, месеци или евентуално години.

Тази малка група хора с отслабена имунна система ще послужи като убежище за риновирусите. Надеждата за изкореняването на тези вируси е слаба – достатъчно е те да оцелеят само в няколко гостоприемници, за да плъзнат и да превземат отново света.

Освен че вероятно ще предизвика рухването на цивилизацията, планът на Сара няма да изкорени и риновирусите. [Освен ако по време на карантината не ни свърши храната и не умрем всички от глад; в такъв случай риновирусите ще умрат с нас.] Това обаче може да е за добро!

Макар че настинките не са приятно нещо, липсата им може да е по-зле. В своята книга „Планета на вирусите“ авторът Карл Зимър казва, че децата, които не са влизали в съприкосновение с риновируси, имат повече имунни разстройства като възрастни. Възможно е тези леки инфекции да служат за тренировка и калибровка за имунната ни система.

От друга страна, настинките са отврат. А освен че са неприятни, според някои изследвания инфектирането с такива вируси също така отслабва директно имунната ни система и може да я направи достъпна за по-нататъшни инфекции.

В крайна сметка аз не бих стоял пет седмици посред пустинята, за да се отърва завинаги от настинките. Но ако някога измислят ваксина против настинка, пръв ще се наредя на опашката.

t
f
10.11.2021 (пр. 10.11.2021) | Знаци: 6879 | Прегледи: 58 | Сподели:
Съдържание (88) Имена (43) Показалци (10) Галерия (78) Файлове (4) Препратки (3)