×

…А Шчербаков продължаваше гнусната си дейност. Не знам доколко органично беше предразположен към порока на пиянството. Не мисля, че на самия него му харесваше. Но тъй като се харесваше на Сталин, и той самият се наливаше със силни напитки, и другите въвличаше в пиянство, за да угоди на Сталин. Помня такъв инцидент. Берия, Маленков и Микоян се наговориха с момичетата, които сервираха виното, да им поднасят бутилки от вино, но да наливат вътре вода и леко да я оцветяват с вино или подобни сокове. Така в чашите се виждаше течност със съответния цвят: ако беше бяло вино – бяла течност, ако беше червено – тогава червена. Но това беше просто вода и те си я пиеха. Обаче Шчербаков ги разобличи: той си наля „вино“ от такава бутилка, опита го и се разкрещя: „Ама те не пият вино!“ Сталин побесня, че го мамят, и вдигна голя скандал на Берия, Маленков и Микоян. Ние всички се възмущавахме от Шчербаков, защото не искахме да пием, а ако пием, да е съвсем минимално, за да се отървем от Сталин, но да не се пропиваме и да не се погубваме. Краят му беше печален. Берия тогава правилно казваше, че Шчербаков умря, защото пиеше страшно много. Пропи се и умря.

Сталин наистина казваше друго: че е бил глупак – започнал да оздравява, но после не послушал лекарите и умрял през нощта, когато си позволил излишества с жена си. Но ние си знаехме, че той умря, защото пиеше прекалено, за да угоди на Сталин, а не защото не можеше без алкохол. Остана ми най-неприятно впечатление от този човек, непорядъчен и способен на какво ли не. Нямаше и капка съвест. Можеше да направи всичко, за да се издигне и да удави в капка вода кого ли не. А това се харесваше на Сталин. Той обичаше да ни насъсква и развиваше и засилваше вътрешната подлост на Шчербаков.

Когато отново преминах на работа в Москва, за мен, разбира се, беше голяма чест да работя под прякото ръководство на Сталин и лично да общувам с него. Бих казал, че това беше полезно и за работата. Та нали от Сталин ние получавахме и немалко полезни неща, защото той беше голям политик. Особено добре се получаваше, когато беше със здрав ум и в трезво състояние. Тогава даваше н обкръжението си много полезни съвети и указания. Ще кажа истината: аз високо го ценях и силно го уважавах. Но тук се налагаше да страдам повече, отколкото в Украйна, където бях надалеч. Почти всяка вечер телефонът звънеше: „Елате, ще обядваме.“ Това бяха страшни обяди. Връщахме се вкъщи сутринта, а нали трябваше да ходя на работа. Стараех се да отида към 10 часа, а в обедната почивка се опитвах да поспя, защото винаги тегнеше заплахата: ако не дремнеш, а той те извика, после ще клюмаш при него. За този, който клюмаше на масата при Сталин, нещата свършваха зле.

Просто е невероятно какво правеше понякога Сталин. Хвърляше домати по хората, например през войната, когато седяхме в противобомбеното скривалище. Лично съм го виждал. Когато идвахме при него по военни въпроси, след нашия доклад непременно ни канеше в скривалището. Започваше обяд, който завършваше с хвърляне на плодове и зеленчуци, понякога по тавана и стените, или пък на лъжици и вилици. Това ме възмущаваше: „Как така вождът на страната, умен човек, може да се напие до такова състояние и да си позволява такива неща?“ Командващите фронтове, сегашните маршали на Съветския съюз, също почти всички минаха през това изпитание, виждаха срамното зрелище. Това започна през 1943 г. и продължи по-късно, когато Сталин си възвърна предишната форма и повярва, че ще победим. А преди това ходеше като мокра кокошка. Тогава не помня да са ставали такива пиянски обяди. Той беше толкова потиснат, че просто да ти е жал да го гледаш.