Снимка: интернет. Книгата си струва да се преведе и на български.

×

Автор: Владимир Познер

Аз не съм специалист по такива въпроси, но ми се струва, че състоянието на обществото, на което и да е общество, е съотносимо към състоянието на престъпността и организираната му престъпност, в частност, и на корупцията. Разбира се, има закони; естествено, има неизбежно наказание. Но не то е главното, според мен.

Например в Китай разстрелват уличените в корупция – е, и? На мен ми се струва, че ако у човека се появи чувство, че го лъжат... че го мамят същите тези хора, които всъщност са длъжни за защитават неговите интереси, такъв човек е много по-отворен за корупция, за престъпления. И ако у него има вяра, заради която да се жертва, заради която да отдаде целия си живот, и изведнъж тази вяра бъде излъгана, то… какво да кажа… още по-зле. Когато в едно общество бандитът става герой, пример за подражание, както това беше, да речем, в сериала „Бригада“, при това много повече герой от офицера, много повече от политическия деятел – това говори за дълбоко разочарование в даденото общество.

И в този смисъл е интересно да сравним този наш сериал с американския „Кръстникът“, където отначало, естествено, родоначалникът, така да го кажем, е показан с огромна симпатия, но към края вие вече изпитвате отвращение към всички хора в тази мафия и към това, което те правят. Така и свършва филмът. Какъв различен подход! Лъжата и изобщо измамата, отсъствието на откритост, на прозрачност… когато съществува онова вечно „уж“. Да, „уж“ демокрация, „уж“ истина, „уж“ правосъдие. „Уж“ в нашия език през цялото време. Всичко у нас е „уж“. Ето това е най-плодородната почва за корупция – ала не за „уж“ корупция, а за най-реална.

Сещам се за един отличен виц от съветско време. Някакъв човек се втурва в поликлиниката, вижда медицинската сестра и вика: „Трябва ми лекар уши-очи!“ Тя: „Ама няма такъв лекар. Има уши-нос-гърло, отделно има очен лекар, тоест офталмолог.“ „О, не, не, не! На мен ми трябва уши-очи.“ И почват да спорят, да се карат. Накрая сестрата му казва: „Вижте какво, не съществува такъв лекар. Но да предположим, че съществуваше - за какъв дявол ви е нужен такъв лекар?“ „Е как за какво... Аз постоянно слушам едно, а виждам около себе си съвсем друго.“

Та, искам да кажа: дотогава, докато на нас с вас ще ни трябва такъв лекар „уши-очи“, ще ни е трудно да се справяме с корупцията и организираната престъпност... въобще ще е сложно да създаваме гражданско общество.