А. Солженицин малко преди да излезе от лагера

×

Автор: Никита Хрушчов

(...) При Солженицин пък няма никакво престъпление. Изказва мнението си, пише за преживяванията си, дава личната си оценка за условията, в които прекарал дните си в лагерите. И като цяло мнението му е абсолютно правилно: Сталин бе престъпник, а престъпниците трябва да се осъдят, поне морално. Най-мощен съд е да ги заклеймиш в художествено произведение. И защо - наопаки - посочиха Солженицин за престъпник?

Ако лошо пише, хората няма да го четат. Ако клевети, може да се привлече под отговорност, но на юридическа основа. Очевидно няма за какво да се привлече. А от истината се боят. Художествената страна на въпроса в дадения случай не върши работа.

Например съчинението "Матрьонин двор" на Солженицин на мен не ми хареса, но това си е въпрос на вкус.

Не трябва да се пречи на хората сами да градят мнение. И изобщо най-страдащата категория на съветското население е нашата интелигенция. Творческите личности изобразяват в произведенията си отношенията между хората, духовните им преживявания, контактите им с властта и с окръжаващата среда. И тук писателят нерядко изпада в тежка ситуация. Почват да му се бъркат в работата, да го контролират, да цензурират. Разправят, че у нас няма цензура. Каква глупост! Дрънканици за деца. У нас не само че има най-истинска, но аз бих казал, че има крайно жестока цензура. (...)

*Заглавието и преводът са на (c) Anapest.Org (О.А.).