Извадено от книгите, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Под редакцията на Огнян Антов

По категории

Посетете още

Мемоари
Пеле! - Хилядният гол
Една от задните ножици на ПелеЕдна от задните ножици на Пеле
Пеле. Автобиография. За изкуството на футбола. София, Новелон, 2006

1

Едсон Арантес до Насименто. Тоест Пеле.

От 1956 до 1977 г. Пеле има изиграни 1367 мача и отбелязани 1283 гола. Това са ненадминати висини. Затова аслъ е и Краля. Доколкото си спомням има и 77 гола за националния на Бразилия, ненадминати. И оставете това, че онова време е било на наивния футбол и пр. - което е вярно, но не е обяснение за феноменалния Пеле (който е бил и изключителен атлет). Апропо, ето сравнение с Роналдо, наричан Феномена, който успява да подобри рекорда на Пеле по вкарани голове на световно първенство (15 за Роналдо), но има вкарани по-малко от 500 гола в кариерата си.

Смазващото постижение на Пеле - и великолепно - би ви звучало още по-невероятно, като имате предвид, ако обичате, следните няколко не така популярни факта:

* До 1970 г. няма смени. Дори и контузен даден играч остава на терана, макар и фигурант.

* Пеле е бил резервен вратар на Бразилия и на клубния си "Сантос". При контузия на вратаря той е бил принуден да изостави нападателните си амбиции за съответния мач.

* Пеле не е бил щатният изпълнител на дузпите в нито един от трите си отбора - двата клубни и националния на Бразилия! Представете си статистиката, ако беше.

А след откъса ще направим и бележка относно връзката между световна купа за даден отбор и наличието на световна величина в него. Ето откъса.

- - -

Автор: Пеле

От лятото на 1969 г. цялото внимание на футболната общественост започна да се фокусира върху наближаващия ми хиляден гол, недостигано до този момент постижение (което все още не е надминато). Световната и националната преса като че ли не говореше за нищо друго. На всеки мач на Сантос имаше огромни групи репортери. Към октомври бях отбелязал 989 гола според тогавашната статистика. След това вкарах четири гола в един мач срещу Португеса. С това прескочих психологическата бариера от 990 гола, след която нещата вече изглеждаха съвсем обозрими. С всеки следващ мач напрежението ставаше все по-голямо, а оттам и вълнението на запалянковците и журналистите. Сетне дойдоха още две попадения срещу Коритиба и като че ли до хилядния гол оставаха само няколко мача. А може би той щеше да падне още на следващия - неведнъж се беше случвало да вкарвам по пет гола на мач. Но после темпото се забави. Следващата срещи завърши 0:0. Срещу Флуминензе покачих актива си с още един гол. Оставаха четири.

Медийният цирк след това се премести в североизточна Бразилия. През ноември Сантос отлетя за Ресифе, за да срещне Санта Круз. Мобилизирах се. Сега, когато до магическото число оставаха само два гола, пресата изпадна в едно приповдигнато състояние на делириум. Говореше се, че вкарването на хилядния гол ще ме направи безсмъртен. Това бяха, разбира се, глупости, но действително бях под напрежение.

Когато кацнахме в Жоао Песоа, столицата на малкия щат Парайба, където щяхме да играем с местния Ботафого, онова, което видях там, не беше за вярване. На летището ме посрещна хилядна тълпа. Хората скандираха сякаш вече бях отбелязал заветния гол и празникът по този повод бе започнал. По инициатива на местните управници за мен беше написана истинска песен със съпровождащ танц. Бях удостоен с почетната титла Гражданин на Жоао Песоа. Очевидно беше огромното им желание да вкарам хилядния си гол именно тук.

Скоро след началото на мача Сантос се сдоби с комфортната преднина от 2:0. Играта вървеше много лесно и се зачудих дали това не се прави умишлено. Съдията отсъди дузпа и публиката започна еуфорично да скандира: "Пеле! Пеле!". Но аз не бях щатният изпълнител на дузпи в отбора. В кариерата си, разбира се, съм изпълнявал 11-метрови наказателни удари, но нито в Сантос, нито в националния не съм бил първият избор. Винаги съм казвал, че ако се ползвах с това право,