×

ДОПАМИНОВАТА ВЕЗНА

Удоволствието и болката произлизат от едно и също място.

В допълнение към откриването на допамина, невролозите установяват, че удоволствието и болката се обработват в припокриващи се региони на мозъка и работят чрез механизъм на опонентния процес. Казано по друг начин, удоволствието и болката действат в баланс помежду си.

Представете си, че нашите мозъци съдържат кантар – везна с опорна точка в центъра. Когато на везната няма нищо, тя е в покой. Когато изпитваме удоволствие, по нашия награден път се освобождава допамин и везната натежава на страната на удоволствието. Колкото повече натежава тази страна и колкото по-бързо се случва, толкова повече удоволствие изпитваме.

Обаче ето нещо важно за баланса: той предпочита да остане изравнен, тоест в равновесие. Везната не иска да бъде накланяна твърде дълго на едната или на другата си страна. Следователно всеки път, когато балансът се наклони към удоволствието, могъщи саморегулиращи се механизми се задействат, за да го изравнят отново. Тези саморегулиращи се механизми не изискват съзнателна мисъл или волеви акт. Те просто се случват подобно на рефлекс.

ЗА КАКВО ИДЕ РЕЧ

Всички сме усещали желание след изпитване на удоволствие. Независимо дали става въпрос за още един картофен чипс, или за още един час видеоигри, естествено е да искате да пресъздадете хубавото чувство или да се опитате да го запазите. Най-простото решение е да продължите да ядете или да играете, или да гледате, или да четете. Но това води до проблеми.

При многократно излагане на един и същ или на подобен стимул за удоволствие първоначалното отклонение на страната на удоволствието става все по-слабо и все по-кратко, а вторичната реакция на страната на болката става все по-силна и все по-дълга, процес, който учените наричат невроадаптация. Тоест вследствие на повторенията нашите [нужди] стават все по-големи, по-бързи и по-многобройни и ние се нуждаем от все повече от избрания от нас наркотик, за да постигнем същия ефект.

Нуждата от все повече вещество, за да изпитвате удоволствие, или изпитването на все по-малко удоволствие при дадена доза се нарича развиване на толерантност. Толерантността е важен фактор за развиването на зависимост.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Екстремните спортове – скачане с парашут, кайтсърфинг, делтапланеризъм, бобслей, спускане със ски или сноуборд, рафтинг, спускане с каяк по водопад, катерене на лед, планинско колоездене, люлеене в каньон, бънджи скокове, бейс джъмпинг, скокове с крилат костюм – наклоняват с много и бързо на страната на болката баланса на удоволствието и болката. Интензивната болка и страх плюс отделянето на адреналин създават силен наркотик.

Учените доказват, че стресът сам по себе си може да увеличи освобождаването на допамин по наградния път на мозъка, което води до същите промени в мозъка като наблюдаваните при използването на пристрастяващи наркотици като кокаин и метамфетамин.

И НЕЩО ЗА ПРОГРАМИСТИТЕ... И/ИЛИ ПИСАТЕЛИТЕ

„Потокът“ на дълбока концентрация е наркотик сам по себе си, тъй като освобождава допамин и предизвиква свой собствен кик.