Извадено от книгите, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Под редакцията на Огнян Антов

По категории

Посетете още

Очерк | История |
Кога и как съвременна Украйна (само)изпада от северозападната (Полша) и попада в източната (Русия) сфера на влияние. Има и година: 1654-а*

Бележка от редакцията:

Въпросите са актуални. Британската изследователска традиция (дали от професионални историографи или от специализирани журналисти като в този случай) е от най-балансираните, изострените и прозорливите по отношение на (от)миналата Руска империя и съветския ѝ аналог (та до сегашната).

Книгата е:

Рийд, Анна. Гранична земя. Пътешествие през историята на Украйна. София, ВАКОН, 2023, 382 с. Цит. глава 2 „Поляци и казаци: Каменец Подолски“ (с. 57-61).

Първата част на книгата (която включва долния цитат), според авторовия предговор, е писана в средата на 90-те години на 20 в. (преди почти 30 години). Водещи аспекти обаче (като начините на водене на война, жестокостта, създаването на „олигархична“ армия, политическите и личните взаимоотношения, нежеланието за „даване на гаранции“ и пр.) поразително не са се променили 300 и кусур години по-късно. Може би тези неща по принцип не се променят – поне докато не се стигне до пълен упадък и изчезване/размиване)?

* Заглавието е ориентировъчно и е на Анапест.

Автор: Анна Рийд

От всички митологизирани фигури в украинската история тази на Хмелницки е едновременно най-вдъхновяващата и най-загадъчната. За украинците той е водачът на първата украинска война за независимост, а за поляците – заблуден селски бунтовник, който разделя Полско-литовската държава и тласка Полша към упадък. За евреите той е първоизточникът на погромите, инициатор на печално известните Хмелницки кланета, а за руснаците той е основателят на Великото славянско братство. Своеобразен Мойсей, който отвежда Украйна от полското робство към гостоприемните обятия на Московия. В Киев царете издигат негова статуя, възседнал кон, насочил боздугана си към североизток и Москва. Според първоначалния ѝ замисъл хетманът е трябвало да бъде представен как тъпче притихналите фигури на полски благородник, католически свещеник и евреин. По-мъдрите успяват да надделеят и днес самотната фигура на Хмелницки се издига пред катедралата „Света София“.

Трудно е да се разбере какъв човек е бил Хмелницки в реалния живот. Полските легенди описват зловещи картини на полудял пияница, ужасен от собствения си успех. Но разкази на негови съвременници описват съвсем различен човек: обикновен, разумен и колкото и да е странно, неодобряващ хаотичния бунт, на който дава името си. Венецианският пратеник Вимина, който е в Украйна през 1650 г., съобщава, че Хмелницки е „среден на ръст, с широки рамене и силно телосложение. Неговите изказвания и системата му на управление показват, че той притежава разсъдлив и проникновен ум. Поведението му е спокойно и невъзмутимо, с което печели любовта на казаците“. Въпреки че хетманът разговарял с охота на латински, обстановката около него била строго военна. „В стаята му нямаше никакъв лукс и стените бяха голи. Обзавеждането се състоеше от няколко груби дървени пейки, покрити с кожени възглавници. Пред малкото легло на хетмана бе положен килим, а до главата му висяха лък и сабя.“ Няколко години по-късно Павел Алепски с изненада открива, че този „старец, притежаващ всички качества да бъде водач“, вечеря в „малък и мизерен заслон, а на масата пред него няма друго ястие освен каша от див копър“.

През първите четиридесет години от живота си Хмелницки се отдава на напълно конвенционална кариера в шляхтата. Роден около 1595 г. в благородническо православно семейство, той получава образование от йезуитите в Ярослав, след което се присъединява към полската армия. Служи в Молдова и попада в плен на турците, където прекарва следващите две години. През 1622 г. се завръща у дома в семейното имение в Централна Украйна, където в продължение на двайсет и пет години се занимава със земеделие и се грижи за семейството си, избягвайки участие във въстанията от 20-те и 30-те години на XVII век и изкачвайки се постепенно в редиците на лоялните регистрирани казаци. Какво подтиква този уважаван мъж на средна възраст да започне въстание, което продължава осем години, опустошава Украйна, убива стотици хиляди и почти унищожава шляхтата, чийто лоялен и успешен член е бил дотогава? Отговорът – лична неприязън. През 1646 г., когато Хмелницки, вече вдовец, отсъства по работа, полски съсед, с когото имал вражда, нахлува в имението му, пребива до смърт малкия му син и отвлича жената, за която е планирал да се ожени. След като нито местните съдилища, нито Сенатът във Варшава раздават правосъдие, през януари 1648 г. разяреният Хмелницки заминава за Сеч, където успява да убеди запорожците да въстанат отново, този път под негово ръководство. По същото време той сключва съюз с татарския хан, който му предоставя четири хиляди конници, жизненоважни в борбата срещу страховитите полски хусари, които се впускат в битките с дълги копия и покрити с пера дървени крила, свистящи над главите им. Вече предупредени, поляците тръгват на юг и през април двете страни се изправят лице в лице при град Жолтие води, северозападно от Сеч, където трихилядната полска стража е обкръжена и разбита на пух и прах.

През пролетта и лятото Хмелницки изглежда непобедим. Марширувайки на северозапад към Варшава, неговата разнородна армия печели победа след победа, оставяйки Полско-литовската държава в развалини. Регистрираните казашки отряди преминават на страната на бунтовниците, а селяните в цялата страна се възползват от възможността да грабят и да извършват кланета. „Където и да видеха човек на шляхтата, кралски чиновници или евреи – се казва в почти съвременната „Хроника на очевидците“, – те избиваха всички, без да щадят нито жените, нито децата. Разграбваха имотите на евреите и благородниците, палеха църкви и убиваха свещениците им, като не оставяха нищо след себе си. В онези дни рядко се намираше човек, който да не си е изцапал ръцете с кръв.“ Йереми Вишньовецки – водач на по-ранна акция за умиротворяване и най-могъщият магнат в Украйна, събира собствена армия и въвежда жестоки репресии, като заповядва пленниците да бъдат измъчвани така, че да „чувстват, че умират“. Подражавайки на татарите, и двете страни използват пленниците, за да тренират стрелбата си, или ги набиват живи на дървени колове.

В продължение на три години Хмелницки държи цяла днешна Западна и Централна Украйна – от Лвов на запад до Полтава на изток. Късметът му се изчерпва през 1651 г., когато казаците са изоставени от татарските си съюзници и претърпяват съкрушително поражение при Берестичко, североизточно от Лвов. Победен и предаден, Хмелницки се нуждае от съюзник. Съдбоносно, а някои биха казали дори фатално за цяла Източна Европа, той го намира в Русия.

По това време Московия вече е огромна империя. Иван IV Василевич Грозни е завладял мюсюлманските ханства Казан и Астрахан, като е прехвърлил границата на юг до бреговете на Каспийско море. Ловци и търговци прекосяват целия Сибир, следвани от официални лица, които заграждат тайга и борова гора за Москва. Но в сравнение със своите съседи руснаците все още не са достатъчно развити. С около осем милиона жители населението на Русия е приблизително същото като това на Полша и едва наполовина от това на Франция. За да се превърне в истинска европейска сила, Русия трябва да се насочи към богатия и гъстонаселен Запад. Макар че по онова време никой не е мислил по този начин, съюзът с Хмелницки е първата стъпка в един процес, който приключи едва с разпадането на Съветския съюз, а може би още не е приключил.

Прехвърлянето на лоялността на Украйна от Краков към Москва става през януари 1654 г. в Переяслав, малък град на източния бряг на Днепър, южно от Киев. От самото начало се оказва обаче, че партньорството няма да завърши с щастлив край. Двете делегации, начело съответно с Хмелницки и руския пратеник Василий Бутурлин, се срещат в църква. Хмелницки очаква, че в замяна на клетва за лоялност от страна на казаците Бутурлин ще се закълне от името на цар Алексей, че „няма да предаде казаците на поляците, няма да наруши тяхната свобода и ще потвърди правата им върху поземлените имоти на украинската шляхта“. Бутурлин отказва. Полските крале може и да дават клетви на поданиците си, казва той, но те често ги и нарушават, докато „царската дума е неотменима“. Вбесен, Хмелницки напуска църквата, но няколко часа след това се връща и подписва едностранна клетва за безпрекословно подчинение. Титлата на царя се променя от „самодържец на цяла Русия“ на „самодържец на цяла Велика и Малка Русия“, а казашкият хетман взема нов печат, в който името на полския крал е заменено с това на царя.

Като оставим настрана символиката, значимостта на събитията в Переяслав става ясна едва след време. През следващите трийсет години руски, полски, казашки и татарски войски преминават многократно през Украйна в поредица от неорганизирани войни, наречени от поляците Шведския потоп, а от украинците – Руината. Ситуацията се стабилизира едва през 1686 г., когато Полша и Русия, този път без дори да се консултират с казаците, подписват така наречения „вечен мир“, с който Киев и всички земи на изток от Днепър се предават на Московия. През следващите повече от три века Киев ще се управлява от Москва.

t
f
24.01.2024 (пр. 24.01.2024) | Знаци: 9024 | Прегледи: 710 | Сподели:
Съдържание (103) Имена (44) Показалци (12) Галерия (98) Файлове (5) Препратки (4)