Извадено от книгите, от мрежата, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Под редакцията на Огнян Антов

По категории

Посетете още

Наука | Есе |
Проф. Емил Станев: Колко бъдеще има днес
Емил Станев (корица)Емил Станев (корица)

Книгата е

Станев, Емил Василев

Море от хора и числа / Емил Станев. - София : Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2022. - 744 с. : с ил., XVI с. : ил., факс. ; 25 см.

Съдържа: За автора и книгата / Пламен Физиев, Ана Пройкова, Николай Рачев, Елисавета Пенева

ISBN: 978-954-07-5482-6

Цитирана е глава „Quo Vadis?“ от Послеслова, с. 725-733 (със съкращения).

Автор: Емил Станев

 

Полето на действие на онези, които отричат климатичните промени, непрекъснато се стеснява. За всеки непредубеден е видна неумолимата деградация на планетата. Според данните на Международния съюз за запазване на природата (IUCN) 467 вида животни са изчезнали само за последните 10 години. На въпроса колко години ще отнеме на природата да създаде 300 вида нови бозайници – толкова, колкото са изчезнали за времето на човешкото присъствие на Земята, отговорът е от 3 до 7 млн. години. Дали човешкият род ще надживее това време? Тук става дума само за бозайници. Според ООН около един милион вида са изложени на риск от изчезване. В момента преживяваме най-голямото масово измиране след края на динозаврите. Днес сме около 7,8 млрд.

 

Диаграма

През по-голямата част от човешката история нарастването на населението е било бавно, като ръстът му се ускорява през последните няколко века. В края на последния ледников период, п реди 10 000 години, на земята са живели около 5 млн. души. Преди 2000 години на Земята са живели около 200 млн. души. Към 1700 г. жителите на планетата са станали 600 млн., а през XIX са преминали границата от един милиард. (Диаграмата е превод от OurWorldInData.Org.)

 

Такова увеличение на населението не се е случвало никога. Естествено, това не може да стане, без да нараства производството н храна, без да се урбанизира природата, без да се усвоява въздушното и морското пространство. Стигнало се е дотам, че атмосферата и океанът да заприличат на магистрали, по които кръстосват хиляди летателни апарати и високотонажни кораби. А интересуваме ли се как това им се отразява? Жизненият стандарт се повишава повсеместно, но – на каква цена? Помня, че по времето на комунизма ни учеха колко човеконенавистна е теорията на британския свещеник Томас Малтус, който в своето „Есе за законите на населението“ проповядва, че ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа, защото населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му – в аритметична. Не може да се твърди, че подобна теория от края на XVII в. е общоприложима, и не съм наясно с точните прогресии, но въпросът за ограничеността на ресурсите на Земята не може да бъде заобикалян.

Дошло е време да се запитаме как да управляваме по-добре планетата. Даже май сме закъснели с поставянето на този въпрос. Неусетно хората станаха толкова силни, че съществено влияят на природата; за съжаление промените невинаги са в „правилната посока“. Може би имаме ресурсите да обърнем тенденциите, но дали има световен консенсус какво трябва да се направи? Когато бях дете, ме впечатляваше информацията за атомните бомби и килотоновете тротилов еквивалент, изсипани над Хирошима и Нагазаки. За големината на енергията се съдеше по нейната унищожителна сила. А огромното увеличение на потреблението на енергия оставаше някак незабелязано от обществото. Днес хората използват над пет пъти повече енергия, отколкото през 1950 г., припомням – при трикратно увеличение на населението за този период. Енергията, която идва от погребаните преди няколкостотин милиона години и вкаменили се растения и организми. За мен най-впечатляващото тук е, че това, което се е създавало в продължение на милиони години, човечеството може да го изконсумира в продължение на няколко поколения. За първи път в историята на Земята един-единствен вид (хомо сапиенс) използва колосални количества енергия, което довежда до драстични промени в атмосферата, океаните и твърдата земя. Не е много разумно промени, предизвикани от хомо сапиенс (в превод това означава разумен човек), да протичат неконтролируемо и непредсказуемо. Много хора не разбират мащаба и значението на случващото се. За това какво става с природата, не се тревожим дотогава, докато не забележим някои симптоми, които предизвикват например миграционни вълни и последващи реакции в политиката и в средствата за масова информация. Изглежда въпросът колко бъдеще има днес, съвсем не е безсмислен.

Спирането на изгарянето на изкопаеми горива е само една първа, макар и много трудна и болезнена стъпка в борбата с климатичните промени. А как ще се запази или увеличи производството на храни, при положение че плодовитостта на близо 75% от растенията, с които се изхранваме, ще претърпи спад, ако пчелите изчезнат? От друга страна, без химическите препарати, които убиват пчелите, производството ще се намали. Противоречията са огромни. Как да се съвмести нарастващото потребление с ограничените ресурси на Земята? Следва ли да се контролира и ограничава нарастването на населението? Съвместими ли са ограничаването на потреблението и нарастването на производството? Не беше ли нарастването на производството едно от главните условия за развитието на капитализма? И какви ограничения налага опазването на околната среда и климата на бъдещите икономически и социално-политически системи?

Пандемията [Covid-19] даде още един сигнал за глобалните проблеми и за трудностите на човечеството да се справи с тях. Много учени са категорични, че обезлесяването на горите и унищожаването на редица хабитати на диви животни спомагат за разпространението на болести от животни на хора. Възможно е и нарушеното биоразнообразие да увеличава опасността от достигане на рискови ситуации. Интензивните въздушни пътувания могат да пренасят вируси по целия свят само за няколко часа. Някои смятат, че пандемията е една илюстрация на разрушаването на бариерата между човека и животните. Всички искат връщане към „нормален живот“, но дали не е дошло време да се помисли към какво точно е добре да се върнем. Тук активната намеса на науката, предполагам, няма да е излишна. Следва отново да си припомним, че общественото доверие по света е най-голямо спрямо лекарите, следват учените, в дъното на класацията са политиците. Убеден съм, че последните ще си пооправят рейтинга, ако се вслушат повече в това, което учените казват. И докато по отношение на климата политиците дълго „тупаха топката“, пандемията изисква от тях по-бързи реакции. И тук не става дума основно за това как и дали политиците ще си подобрят рейтинга. Става дума за нещо много по-дълбоко, а именно за съществени промени на някои действащи през по-голямата част от човешката история парадигми. Вендел Бери, американски новелист, поет и активист по опазване на околната среда, казва: „Независимо дали ние и нашите политици го знаем или не, природата е участник във всички наши сделки и решения и има повече гласове, по-дълга памет и по-строго чувство а справедливост от нас.“

 

- - -

Бележка от редакцията на Анапест

 

Темата за лавинообразно растящото човечество и „какво да се прави“ става повод и за една експериментална своеобразна „реч на омразата“ в излезлия наскоро роман на Огнян Антов „#вавилон“ („речта“ е писана юли 2018 г.).

t
f
14.11.2023 (пр. 14.11.2023) | Знаци: 378 | Прегледи: 647 | Сподели:
Съдържание (106) Имена (44) Показалци (12) Галерия (99) Файлове (5) Препратки (4)