ДОСТОВЕРНА ИСТОРИЯ

“Моят стопанин четеше много. Винаги съм се чудел как може толкова да чете. Но явно четенето също се превръща в навик, в новоустроено сетиво, което трябва да се задоволява. Чудил съм се и какво толкова чете. Прегънал крак, във всякакви пози той седеше в мен с часове и четеше. И когато се задоми, нищо не се промени. Около него писъци и рев, а той чете. Но какво, какво четеше, какво бе заглавието на милиардите книги, преминали през погледа ми – не мога да ви кажа.

Аз не знам азбуката.”

Фотьойлът на Соломон Йолк [+]

ОНЗИ В ЧЕРВЕНИЯ СНЯГ

От няколко дена го чакаха да завали. Зимата излезе студена и за празниците обещаваха сняг. Обещаваха непроходими пътища, петдесетсантимет -рово снежно денонощие. А ако студът оцелееше, и белият свят щеше да оцелее за дълго.

Стигнах на лозето в ранния следобед и се заприготвях за неколкодневно лагеруване. Трябваше да свърша това-онова, да попрочета това, да понапиша онова. Вкъщи нямаше как – синът викаше, жената – глупава, не ме разбираше. Всичко ми пречеше, така поне бях решил, макар че не се заблуждавах. Пречех си най-вече аз самият. Заблуждавах се уж да се успокоя, но развенчаната заблуда стяга шапката допълнително. Нейсе, на лозето щях да съм сам, така че трябваше да уравновеся душевното си дишане. Трябваше. [+]

БЕЛИ СЛЕДИ

Полето на вечното мечтание, деца, е направено от сняг, но не от онзи лепнещия, тежък и студен сняг, а от сняг, подобен на прах от тебешир, затова всеки, попадал в полето на мечтанието, като се прибере в широкия свят, оставя подире си бели следи; това го казвам аз – сивият вълк на мълчанието, а малкия Шипуч открих в дните на големия глад. Скитах по нагънатата, просната посред събиращите се хоризонти велика равнина... [+]

ЕДИН МОМЕНТ

Това е още едно, неиздадено приживе, произведение на Погодин Д.

От редакторите [+]

ПО ПОВОД ЛИПСАТА НА СНЯГ

Тази скромна повест е кавър-версия на прочутите “Записки от подземието” на Фьодор Михайлович Достоевски. И понеже ние чувстваме Фьодор Михайлович така, както чувстваме родния си баща, не се свеним да заимстваме от него думи, идеи и хрумвания, а напротив – гордеем се с това. И понеже Записките на Фьодор Михайлович се състоят от две части и втората е наречена “По повод мокрия сняг”, ние единодушно решихме да наречем нашата повест... [+]

Антрактът е в три действия.

Индексът от заглавията на циклите изглежда така:

Индексът е съставен от дума, фраза или стих от стихотворенията в съответния цикъл.

Впрочем много обяснения за нищо. [+]

МЕРИОН

Мерион – полувъзрастен човек с гуша като лигавник, мустаци като четка за тоалетна чиния и теме, лъскаво като мотоциклетна каска – се събуди и докато търкаше илиците, служещи му за очи, докато отвиваше планината, служеща му за корем, и докато размърдваше с мъка плавниците, служещи му за крака, усети, че лежи върху малка локва кръв. [+]

СИЛЕНЦИЙ

Силенций се събуди. Лежеше по гръб. В просъница размърда ръце и крака и усети нещо странно – сякаш имаше не по две ръце и два крака, а по три. [+]

АГЕНОР

Агенор се събуди с усещането, че сърцето му е спряло. Надвеси се от прозорчето на локомотива и се огледа. Гарата беше тъмна. [+]

АН ТОВА

Ан Това се събуди и разбра, че сънува. По какво разбра? [+]

ГУЦИТО

Телефонът се събуди:

– Дз-з-ъ-н-н…

– Асене! – викна майката от кухнята на бащата в хола. – Вдигни телефона! [+]

ГЪСА

Тъпият вятър не стига, че ме събуди, ами ми и удари такова листо през лицето, че едвам смогнах да се задържа в цепката на кората, иначе щях да падна долу при свинете или в калта и нищо не можеше да ме спаси от сдъвкване или задушаване... [+]

ХРИСТО БОТЕВ

“Мила ми Венето!

После отечеството най-много съм обичал тебе. После отечеството заобича само мене, а тебе забрави. (...) Събуждам се днеска." [+]

ЕГОНТ

Мама ме събуди в шест и половина:

– Ставай, Егонтчо…

– Няма!

– Ставай!

Станах. [+]

• Три частни писма
• Пенсионерът (очерк)
• Аферата с откраднатия рентген (петминутна ТВ кримка)
• Записки от тоалетната
• На гости у дявола
• - - -
• Шано или Никому неизвестното евангелие на Ноша
• Кандидат-студентски фейлетон