Някому ще се сторят смешни тези аматьорски опуси (демек напъни) и си е така, аслъ. С компютърно микрофонче, забучено в книгите на етажерката, с найлонови китари, чийто звук от софтуерно чистене на шум остава в петите. С школското блендово и динамично ограничение на клавир за стотина долара, с импровизационното пеене и далеч не импровизирани фалшивини. С учене в крачка на разни програми и технологии, с ужаса от осъзнатия недостиг на знания, техника, чалъми, таланти. И си е така, аслъ. Но какво пречи на самодееца?