Те бяха сплели здраво ръце. Бяха се счепкали здраво. Водата напираше от оня водомер, грохнал бе той. Тогава... входната врата ожесточено се хлопна и в банята връхлетя малкият Росенчо.

– Тате,тате!

Росенчо се спря изумен от лютата битка между родител и водомер и зяпна:

– Тате... Какво правиш?

Невинната интонация на невинния въпрос на невръстния мъж вбеси баща му и той викна :

– Къде ходиш, бе! От половин час съм блокиран тук от този водомер, ръцете ми отмаляха, а вкъщи няма никой, ни-кой!

– Навън бях.

– Виждам, че си бил навън! Ти къща нямаш ли си, да се прибереш? Къде е майка ти?

– Отиде до леля Гергана. За малко.

– Ха така! За малко! Това вашето малко е като... като...

Докато търсеше сравнението, бащата на Росенчо явно отпусна малко захвата си, при което водата изби и го обля целия, но той мъжки се пребори и за пореден път удържа положението.

– Отивай да я викаш!

Росенчо хукна. Баща му си представи басейн, пълен с водомери, където той беше келнер и сервираше ту на един водомер, ту на друг, а те му пускаха бакшиши, като го обливаха ту със студена, ту с топла вода...

– Няма ги, излезли на разходка... - Росенчо се беше запъхтял.

Баща му позеленя и без да може да каже дума, се заозърта като скот в скотобойна, видя хавлията до себе си, преброи до три и направи следното: грабна хавлията с дясната ръка, водомерът се засмя и го наплю, мъжът обаче бързо му затъкна устата с хавлията, с лявата ръка го прегърна и сега водомерът пък позеленя, останал без въздух, и започна да се задушава. Мъжът се усмихна чаровно и целуна водомера по челото.

– Тате...

– Кажи.

– Какво стана?

– Нищо, тате, сгащих водомера натясно и сега бързо трябва да измисля какво да предприема, преди да...

Росенчо усети меката нотка в гласа на баща си и след като досега го наблюдаваше само с едно око, се по яви в цял ръст и се разприказва:

– Тате, а пък знаеш ли какво? Госпожата, като се връщахме вчера с тролея, знаеш ли какво ми каза?

– Коя госпожа? - баща му не го слушаше особено, а гледаше замислено водомера.

– Нашата госпожа, в училище.

– А-а, учителката ти...

– Да... Каза ми,че не съм роден осемдесет и седма, а осемдесет и девета година и не съм трети, а първи клас...

– Какво?

– Че не съм...

– Това го чух, но защо ти е казала така?

– Ами... защото...

Чу се шум от пускане на казанче в нечия тоалетна, водата и останалото с трясък профуча по мръсните тръби и продължи надолу. Мъжът се зачуди кой съсед горе се е прибрал и докато се чудеше, Росенчо каза:

– Защото, тате, да не си купувам билет в тролея...

Баща му не го чу или не му обърна внимание, а Росенчо се втурна да отваря входната врата. Някой звънеше.

– Значи да не си купуваш... - промърмори бащата и най-сетне проумя. - Ами че аз защо ти давам пари за билет, бе, синко майчин, за да лъжеш ли?

Росенчо долетя:

– Тате, леля Снежи е.

– Какво иска?

– Пари за водата...

И мъжът изригна:

– Какви пари, бе! Каква вода! Аз от един час се мъча с тоя водомер, здравето ми ес взе, водата ми изтече, а те пари ще ми искат! За водата! Ако можех да мръдна оттук, такава вода и водомер щях да им дам, че...

Много преди да спрат виковете, се чу как вратата се хлопна, нечии стъпки уплашено се юрнаха надолу, Роеенчо отърча и като се върна, докладва:

– Тате, тя избяга.

Бащата несъзнателно се усмихна и погледна доволно водомера.

– А пък, тате, знаеш ли какво?

– Какво...

– Веднъж с мама и с леля си вървяхме и срещнахме леля Снежи и те почнаха да говорят, и леля Снежи като разбра, че леля има три деца и че мама също иска да има три, и леля Снежи погледна леля и й каза...

– Росене, махни ми се от главата, че веднъж само да се махна оттук,такъв бой те чака... - Водомерът беше започнал да надига пак глава. - Марш оттук, момченце! Качи се горе да извикаш чичо ти Асен, ако се е върнал...

Сега мъжът си представи как си пие ракията с приятели водомери, как по едно време пристига Асен, маскиран като водомер, носи шише ракия, също маскирано като водомер, и всички се смеят, смеят...

– Тате,няма го.

Баща му не отговори и Росенчо си помисли,че ситуацията е подходяща, и довърши:

– И тогава, тате, леля Снежи каза на леля - Росенчо започна да имитира: - „Ама как, вие сте интелигентна жена, как може да имате три деца, вие сте интелигентна жена...“

Мъжът си представяше себе си, жена си, сестра й и комшийката Гергана, домоуправителката Снежи и Асен от блока как стоят пред родилния дом и чакат да излезе една интелигентна водомерка с три интелигентни водомерчета...

– Марш!... Марш!...

Росенчо се стресна от крясъците на баща си.

– Водомерът, Росенчо, водомерът!...

– Ти си водомер! - викна и Росенчо с потекли сълзи, разрева се и изхвърча, като продължаваше да крещи: - Ти си водомер, тате! Ти си водомер!...

Мъжът се сгърчи, водомерът се изтръгна от тежката му прегръдка, отнесе и хавлията, и ръцете на своя враг и заби мощна струя в лицето му... Мъжът ревна :

– Маи-и-ка ви да-а-а... На водомери се обърнахме-е! Всички! Не можем да си гледаме удоволствието, децата, а на водомери се обърнахме! Водомери!... Оная тъпа даскалица пък ще учи детето ми да лъже! Затова ли го пращам аз на училище, бе, мамицата ти грозна, и там да го учите да лъже? А? Ах.. .Оная пък, интелигентната, деца не щяла! Ами ти как си се родила, ма, мършо? Щото майка ти и баща ти не са били интелигентни?... Гнус я е да сменя пелени, а яде лайната на кучето си и даже на една маса яде с него, и готви, и се къпе, и спи! Ама... ама-ма-ма... мам-амам-ам-ама-ма... Ама-ма-а така е! Така е! Като сме водомери, всичките, така е! Водата си тече, тече, а ние се мъчим да премерим...!

Мъжът беше прикрил глава с ръце от безмилостните юмруци и ритници на дълго потискания водомер. Но изведнъж се изправи гордо разгърден и с открито чело погледна зверски водомера и извика:

– А-а-а-а-а-а-а-а-а-а!... Не съм водомер! Не съм водомер! Не съм водомер! Не съм, не съм, не съм, не съм! Не съм...

А водомерът го биеше през устата, заглушаваше гордото „не“ и в банята оставаше да звучи само едно притъпено „съм, съм, съм“.