Един слънчев лъч се наведе, проникна през втория капак на раздрънкания градски автобус и кацна на голото теме на бай Тодор.

– Тю, мама му стара – размърда се той, - като муха ме лази туй слънце!

Автобусът подскочи, а с него и главата на бай Тодор, като за миг темето му бе засенчено. Подхвръкна леко и главата на седящия до стареца млад мъж със зряло лице и възрастна осанка.

– Че и друса, все друса – промърмори пак дядото и се обърна към спътника си: - Много друсат тия рейсове ей, много друсат...

Мъжът го погледна косо, кимна и сякаш с това даде знак на автобуса да се докаже отново. Този път подскочи и кофата в краката на бай Тодор и доматите в нея станаха на салата.

– Абе не караш домати, бе! - подвикна леко старецът и повторно погледна спътника си: - Хем знаят ти шофьори, че карат виладжии и лозари с кофи и пак карат като луди...

Този път мъжът не кимна и автобусът продължи по-плавно.

– Ама това е, щото няма оправия в България. Права няма, управа няма, правителство няма, управници няма и оправия няма! Това е.

Младият спътник не изглеждаше заинтригуван.

– И как ще има, като теория няма, идеология няма. И пари няма.

Мъжът се огледа. Всички седалки бяха заети с изключение на една, но чак на другия край на автобуса.

– Къде отиват тия пари, не мога да разбера! От едни ги взимат, на други ги дават и изчезват по пътя. Потъват. И накрая излиза, че ти, който си дал толкова пари на държавата, оставаш с пръст във...

Контрольорката затътри крака, изтрополи и се пльосна на единствената свободна седалка. Мъжът сбърчи лице от болка.

– И какво излиза? Аз давам толкова пари за децата си, докато са в нетрудоспособна възраст, а когато аз изляза в пенсия, демек стана като тях нетрудоспособен, и какво? На мен никой не ми дава стотинка.

Мъжът погледна примирено бай Тодор и кимна. Автобусът се подчини.

– Затова аз предлагам следното. Или на децата да дават пенсия, или... - дядката замълча многозначително - ...или следното. Докато са в трудоспособна възраст, демек могат да работят, родителите да издържат децата си. А когато децата влязат в трудоспособна такова, възраст, а родителите – не, тогава децата да ги издържат. Но така, както са били издържани навремето! Да видя тогава сина и дъщерята! Да ги видя!

Спътникът наведе глава и каза:

– Хм.

И бай Тодор, окуражен, занарежда:

– Само така парите няма да се дават на тоз или оня, които да ги прибират. Няма да има престъпни групировки, защото пари няма да има. Няма да има външни и вътрешни дългове, защото пари в заем няма да се дават, няма да има откъде. Няма да има валутен курс, защото няма да има какво да мери. Парите ще отиват там, откъдето ще идват, и ще идват оттам, накъ...

– ...дето отиват! - засмя се контрольорката. Поредната спирка бе отминала и тя таксуваше пътниците. - А кой ще ми плаща на мен билетчетата?

– Едничкият закон – не реагира бай Тодор и направи отегчена физиономия – ще бъде това равновесия да не се нарушава и който го наруши...

Мъжът кимна, автобусът се разтресе, един домат подскочи и се завтече да слиза на следващата спирка, но дядото мълниеносно го последва и го пъхна на топло в джоба.

– Оф... Това е – продължи задъхано. - Родителите ще хранят децата, децата ще хранят старите родители, демек...

Спътникът рязко се изправи:

– А кой ще храни децата на техните деца! Демек внуците на старите родители, които ще бъдат хранени от децата!

– Какво!? - втрещи се бай Тодор.

Мъжът прескочи кофата с домати и се озова до вратата:

– Демек децата, които ще се родят от родителите, родени от децата!

Младият мъж слезе, а старият седя няколко мига неподвижен, без да чува хихикането на контрольорката и на пътниците.

– Ти ще ги храниш, магаре недно! - избухна изведнъж бай Тодор. - Ей затуй няма оправия, щото младите все знаят! Все много знаят!... Тю, мама му стара...