Аз съм врабец. Можете да ме намерите всеки ден от пет часа следобед до полунощ на старото дърво, което е провесило могъщите си клони над кварталната кръчма.

Обичам това дърво заради чичо Методи. Той е мъж на определена възраст и философства. Не че е учен човек, не. Но потребява такива софистки похвати при пренията си, че ме смайва с всеки изминат ден.

Спомням си веднъж как убеди приятеля си Васко, че не може да отиде до дървото (то се намира току пред очите ми, на него живее мой братовчед) и да си откъсне един плод. Горкият Васко! Неговият основен аргумент се състоеше в следующето възклицание- въпрос: „Искаш ли! Искаш ли да иде! Искаш ли!?“

- Не моооожеш – убеждаваше го чичо Методи. - Чуй, като ти казвам. Не можеш! Слушай сега. Я си представи, че си... пиян. Много пиян. Мъртво пиян.

- Не съм пиян! Искаш ли... - обиждаше се Васко и чичо Методи бе принуден около петнайсетина минути да му обяснява, че това е само на ужким и че той не го обижда, и че...

- Добре – успокои се Васко. - Добре! Искаш ли...!

- Слушай сега, Василе!... Ти си много пиян. Е, кажи ми тогава как ще стигнеш до там, като краката ти не те държат? - изрече тържествуващ чичо Методи. - А?

Васко се почеса и отвърна подобаващо:

- Ще допълзя.

Това изпълни с ентусиазъм чичо Методи и той заговори бавно:

- Добре. Прекрасно. Ти пълзиш, пълзиш и стигаш. Стигаш стъблото. Надигаш глава и виждаш, че плодът е толкова високо, някъде по клоните, а ти си тооолкова пиян, че дори да се изправиш не те бива, пък камо ли...

Днес чичо Методи не пие. Той си има такива периоди, в които се връща от работа много уморен, сяда на масата и захваща да псува.

Днес обаче не псува. Нещо го мъчи.

- Василе, Василе... - казва чичо Методи. - Василе, Василе...

Васко го гледа предано. Той за разлика от чичо Методи няма никакви периоди.

- Тая сутрин, Василе, говорих с един поп. В автобуса. Той ми приказваше, Василе, за Исус. Какво било, как се родил, майка му, баща му, родата... Право да ти кажа, Василе, аз не знам истина ли е, не е ли, но искам едно да ти кажа. Ти нали четеш вестници и виждаш какво пише там... От два-три дена, братко, все това гледам – аборти, аборти, аборти... В сравнение с миналата година - тъй, сега – иначе, в Щатите – по-друго, в Русия – наопаки, не знам си къде – не знам си какво... А този поп ми говори, че Мария била заченала от Светия дух, сиреч, нали... Е добре де, питам те аз, я си представи, че ей сега на, някъде по света някоя нова Мария зачева? Мислиш ли, че всичко ще се повтори? Ами! Че то момичето ще отиде и ще направи аборт. Разбира се! Ми я ми кажи, мислиш ли, че досега не е имало такова богоизбрано момиче? Кой може да каже...

Чичо Методи прави пауза и накрая казва това, което цял ден е носил в ума си, като едновременно въздиша и вдига пръст към небето:

- В сегашния свят дори и да бъдеш заченат, Христе, едва ли ще бъдеш роден.

- Я ми кажи, бате Мето, какъв ключ да взема за оня болт, дето вчера ми го даде...

Ще отлетя нанякъде. Ще кацна при братовчеда, на другото дърво.

Та... аз съм врабец.